Кен Фолет - Опасно богатство

Огъста се притесняваше повече заради лейди Морт, отколкото заради мъжете по-рано. С жените бе по-трудно. Те не приемаха нищо за чиста монета, не и направо; освен това разбираха веднага, ако някой се опиташе да ги манипулира. Трийсетте години опит като придворна дама сигурно бяха изострили чувствителността на лейди Морт до такава степен, че нищо не й убягваше.

Огъста започна с думите:

— Господин Пиластър и аз сме големи почитатели на скъпата ни кралица.

Лейди Морт кимна, сякаш казваше „Естествено!“. Само че в това нямаше нищо естествено, тъй като голяма част от населението не обичаше кралица Виктория, която бе твърде необщителна, сериозна и затворена в себе си, а освен това не проявяваше никаква гъвкавост.

Огъста продължи:

— Двамата ще бъдем безкрайно очаровани, ако има нещо, с което можем да ви помогнем за изпълнението на благородните ви задължения.

— Много мило от ваша страна. — Лейди Морт сякаш се озадачи. Поколеба се за миг, след което реши все пак да попита: — Но какво всъщност бихте могли да сторите?

— Че какво правят банкерите? Дават заеми. — Огъста сниши глас. — Дворцовият живот сигурно е ужасяващо скъп, мога да си го представя.

Лейди Морт застина. В нейната класа съществуваше такова табу: за пари не се говореше. В момента Огъста го нарушаваше по един скандален начин.

Огъста обаче имаше цел и я преследваше.

— Ако си отворите сметка в банка „Пиластър“, никога повече няма да имате каквито и да било подобни проблеми…

Лейди Морт се подразни, а може би и засегна. От друга страна, предлагаше й се забележителната привилегия да разполага с неограничен кредит в една от най-големите банки на света. Инстинктите й заповядваха да откаже високомерно, но алчността й я възпираше. Огъста ясно забеляза как се борят двете чувства на лицето й.

Не й предостави достатъчно време за размисъл.

— Моля, простете ми, задето съм така безобразно откровена — добави. — Просто исках да съм ви полезна.

Лейди Морт едва ли щеше да й повярва, но щеше да реши, че Огъста иска единствено да се подмаже на приближените на кралското семейство. Засега нямаше да прояви интерес към конкретните й подбуди, а Огъста също нямаше да й подсказва повече, не и тази вечер.

Лейди Морт се подвоуми още миг, след което заяви:

— Много сте мила.

Госпожа Мейпъл, майката на Емили, се върна от тоалетната и лейди Морт на свой ред тръгна натам. Когато излезе, на лицето й бе застинало леко смутено изражение, явно й бе неловко. Огъста знаеше, че докато пътуват с каретата към дома си, двамата с лорд Морт ще се съгласят, че търговците са хора прости и с ужасни маниери, граничещи с вулгарност; един ден обаче — при това съвсем скоро — той щеше да изгуби хиляда гвинеи на някой кон, а по същото време нейната шивачка щеше да поиска да й се плати сметка отпреди шест месеца, на стойност триста лири. И тогава двамата щяха да си припомнят предложението на Огъста и да решат, че търговците, макар и пълни простаци, понякога може да са полезни.

Огъста бе преодоляла и третото препятствие. Ако я бе преценила правилно, до шест месеца лейди Морт щеше да е затънала в дългове към банка „Пиластър“. Тогава щеше да научи какво точно иска Огъста от нея.

Дамите се събраха отново в салона на първия етаж и си взеха кафе. Лейди Морт се бе затворила в себе си, но необщителността й не прерастваше в грубост. След няколко минути мъжете се присъединиха към тях. Джоузеф отведе дякон Мейпъл на горния етаж, за да му покаже колекцията си. Огъста изпита задоволство: съпругът й постъпваше така единствено с хора, които харесваше. Емили започна да свири на пианото. Госпожа Мейпъл я помоли да изпее нещо, но тя се извини, че има настинка и твърдо продължи да отказва, въпреки молбите на майка си. Упорството й притесни Огъста — възможно бе момичето съвсем да не е толкова покорно, колкото изглеждаше.

Самата Огъста бе свършила работата си за вечерта; сега искаше всички да се разотидат, за да си припомни всичко, което се бе случило и да прецени какво точно е постигнала. В действителност не харесваше никого от присъстващите, с изключение на Майкъл Фортескю. Въпреки това се насили да прояви учтивост и да разговаря с тях още цял час. Реши, че Хобс е захапал въдицата; Фортескю бе сключил сделка и щеше да изпълни своята част; лейди Морт бе съзряла хлъзгавия гибелен склон и бе въпрос единствено на време да се плъзне надолу по него. Огъста изпитваше облекчение и дълбоко задоволство.

Когато гостите най-подир си тръгнаха, Едуард бе готов веднага да хукне към клуба си, но майка му го спря.