Кен Фолет - Опасно богатство

— Седни и ме изслушай за момент — каза му тя. — Искам да поговоря с теб и баща ти.

Джоузеф, който бе тръгнал към спалнята си, се върна и седна отново. Тя се обърна първо към него:

— Кога ще направиш Едуард партньор в банката?

Джоузеф мигновено се ядоса.

— Когато стане по-възрастен.

— Аз обаче чух, че е възможно Хю да стане партньор, а пък той е три години по-млад от Едуард.

Макар Огъста да нямаше представа как се правят пари, винаги знаеше какво се случва в банката, поне що се отнася до личния напредък (или обратното) на членовете на семейството. Мъжете обикновено не обсъждаха работата си пред дами, но Огъста им измъкваше всичко, което я интересуваше, когато идваха да пият чай в дома й.

— Старшинството по възраст е само един от начините за определяне дали даден човек е квалифициран за партньор — раздразнено отвърна Джоузеф. — Друг такъв начин е способността да привличаш клиенти, която Хю притежава в много по-голяма степен от всички останали младежи, които съм виждал. Критерии могат да бъдат също голямо капиталовложение в банката, висок социален статус или пък политическо влияние. Страхувам се, че към момента Едуард не покрива нито един от тях.

— Но е твой син.

— Банката е работа, това не ти е вечерна забава! — отсече Джоузеф, който все повече се ядосваше. Мразеше да оспорват думите му. — Постът в нея не е просто въпрос на ред или старшинство. Способността да правиш пари е определящото.

Огъста се поколеба за миг, обзета от съмнение. Дали трябваше да настоява за повишението на Едуард, ако той действително не бе способен? Но не, това бяха глупости. Той си беше съвсем наред. Може и да не бе в състояние да събира колонки с цифри толкова бързо като Хю, но в крайна сметка образованието и възпитанието му щяха да си кажат думата. Затова заяви:

— Едуард би могъл да си направи голям влог в банката, ако ти го решиш. Можеш да му отпуснеш средства винаги, стига да благоволиш.

На лицето на Джоузеф се изписа онова упорито изражение, което Огъста познаваше толкова добре: същото изражение, с което й отказваше да се преместят в друга къща или й забраняваше да смени обзавеждането на спалнята му.

— Не и преди да се ожени! — заяви категорично той, след което излезе от стаята.

— Ядоса го — отбеляза Едуард.

— Всичко е заради теб, Теди, скъпи.

— Ама ти само влоши нещата!

— Не, не съм. — Огъста въздъхна. — Понякога твърде великодушната ти природа ти пречи да разбереш какво се случва в действителност. Твоят папа може и да вярва, че е заел твърда позиция. Ако обаче обмислиш внимателно думите му, ще осъзнаеш, че той всъщност ти обеща голяма сума пари, както и да те направи партньор — веднага, щом се ожениш.

— Божичко! Май точно това направи — изненадано каза Едуард. — Въобще не се сетих, че може да се тълкува така.

— Това ти е проблемът, скъпи. Липсва ти лукавство, за разлика от Хю.

— Хю просто имаше късмет в Америка.

— Разбира се, миличък. Ти искаш да се ожениш, нали?

Той седна до нея и хвана ръката й.

— Защо ми е, след като си имам теб и ти така добре се грижиш за мен?

— Само че кой ще го прави, когато мен вече ме няма? Хареса ли ти малката Емили Мейпъл? На мен ми се стори очарователна.

— Каза ми, че ловът е жестокост към лисиците — процеди отвратено Едуард.

— Баща ти ще ти даде поне сто хиляди — а може и повече. Може би дори четвърт милион.

Едуард не се впечатли особено.

— Имам всичко, което искам, а и ми харесва да живея с теб.

— И на мен ми харесва да си край мен — отвърна майка му. — Обаче искам да те видя щастливо женен, с чудесна жена и твое собствено състояние, както и партньорство в банката. Обещай ми, че ще си помислиш.

— Ще си помисля. — Целуна я по бузата. — А сега наистина трябва да тръгвам, мамо. Обещах да се срещна с едни приятели, трябваше да съм там преди половин час.

— Върви тогава.

Той се изправи и тръгна. На вратата се обърна за миг.

— Лека нощ, мамо.

— Лека нощ — пожела му и тя. — Помисли си за Емили!

Кингсбридж Менър бе една от най-големите къщи в Англия. Мейзи бе отсядала в нея три-четири пъти, но досега не бе разгледала и половината. Тук имаше двайсет главни спални, без да се броят стаите на петдесетината прислужници. Сградата се отопляваше с камини с въглища, осветлението идваше от свещи и имаше само една баня. Липсата на съвременни удобства обаче бе компенсирана от старомодния лукс: кралски легла с четири колони и тежки копринени балдахини, прекрасни стари вина от огромните изби под земята, коне, пушки, книги и игри — безкрай.