Кен Фолет - Опасно богатство

Хю си припомни и друго — че винаги бе стряскала с откровеността си. Той лично смяташе това й качество за интересно, но подозираше, че много от подходящите кандидати ще се подразнят от него. По принцип мъжете предпочитаха срамежливи и не прекалено умни жени.

Докато водеха неангажиращ разговор, той се зачуди дали Огъста все още иска да го сватоса с Рейчъл. Това нямаше кой знае какво значение: единственият мъж, към когото Рейчъл някога бе проявявала истински интерес, бе Мики Миранда. Дори сега тя се стараеше да включи Мики в разговора си с Хю. Той така и не бе разбрал защо момичетата смятат Мики за неустоим, но Рейчъл го озадачаваше повече и от останалите. Тя бе достатъчно интелигентна, за да осъзнава, че Мики е просто един мазен негодник. В действителност обаче тази му черта сякаш му придаваше още по-голямо очарование.

Продължи нататък и се здрависа с Младия Уилям и съпругата му. Биатрис го поздрави сърдечно и Хю реши, че Огъста няма такова влияние върху нея, както върху останалите жени от семейството.

Хастед ги прекъсна, за да подаде на Хю някакъв плик.

— Пристигна току-що по куриер — обясни той.

В плика имаше бележка. Според Хю почеркът принадлежеше на секретарка.

Пикадили №123

Западен Лондон

Вторник

„Госпожа Соломон Грийнборн се надява да се наслади на вашата компания по време на вечеря днес.“

Отдолу с познати, разкривени драскулки бе написано:

„Добре дошъл у дома!“

Стана му приятно. Соли бе голям добряк и винаги се държеше приятелски. Зачуди се защо никой от семейство Пиластър не бе така безгрижен и спокоен. Дали методистите бяха по природа по-напрегнати от евреите? Възможно бе обаче в семейство Грийнборн да съществува напрежение, за което той не знае.

— Пратеникът чака отговор, господин Хю — подсети го Хастед.

Хю отвърна:

— Нека предаде почитанията ми на госпожа Грийнборн, а също — че с удоволствие ще се присъединя към тях за вечеря.

Хастед се поклони и се оттегли.

Биатрис отбеляза:

— Божичко, нима ще вечеряш със семейството на Соломон Грийнборн? Това е прекрасно!

Хю се изненада.

— Не очаквам да е прекрасно — отвърна той. — Навремето със Соли бяхме в едно училище и винаги съм го харесвал, но покана за вечеря с него никога не е била кой знае каква привилегия.

— Да, обаче сега е — заяви Биатрис.

— Соли се ожени за истинска фъртуна — обясни Уилям. — Госпожа Грийнборн обожава да организира забавления. Нейните приеми са най-добрите в Лондон.

— Те са част от кръга „Марлборо“ 16 16 Marlborough Set — социална клика от модерни мъже и жени около уелския принц Албърт Едуард, именувана така заради резиденцията на принца, Марлборо Хаус. — Б.пр. . — Тонът на Биатрис бе изпълнен със страхопочитание. — Приятели са с принца на Уелс!

Годеникът на Клемънтайн, Хари, дочу разговора им и отсече възмутено:

— Не мога да си представя накъде отива английското общество, щом наследникът на трона предпочита евреи пред християни!

— Така ли? — запита Хю. — Аз пък трябва да призная, че никога не съм разбирал защо хората не харесват евреи.

— Не мога да ги понасям! — заяви Хари.

— Е, жените се в семейство на банкери, така че ще срещате страшно много евреи занапред.

Хари като че ли леко се засегна.

Намеси се Уилям:

— Огъста не одобрява целия кръг „Марлборо“ — и евреите, и останалите. Очевидно моралът им не е такъв, какъвто би трябвало да бъде.

Хю подметна:

— И се обзалагам, че не канят Огъста на забавите си.

Биатрис се разкикоти, а Уилям отвърна:

— Определено не!

— Е — завърши Хю, — нямам търпение да се срещна с госпожа Грийнборн.

На улица „Пикадили“ се редяха предимно дворци. В осем часа в мразовитата януарска вечер там имаше много движение — по улицата трескаво се носеха карети и файтони-таксита, а по осветените от газени фенери тротоари вървяха тълпи мъже, облечени като Хю — с фракове и бели папионки, жени с кадифени пелерини и кожени яки и силно гримирани проститутки от двата пола.

Хю крачеше, дълбоко замислен. Огъста се бе държала непреклонно и враждебно с него — както винаги. Той бе хранил слаба надежда, че е възможно да е омекнала малко, но това не се бе случило. Освен това тя все още бе матриархът, следователно да бъдеш неин враг означаваше да си в лоши отношения и със семейството.

Ситуацията в банката бе по-добра. Работата принуждаваше мъжете да са по-обективни. Огъста неминуемо щеше да опита да попречи на напредъка му там, но на онази територия той имаше повече шансове да се защити. Тя знаеше как да манипулира хората, но бе напълно безпомощна в невежеството си по отношение на банкерството.