Кен Фолет - Опасно богатство

Сега Мики влезе в салона и откри Огъста, която бе сама. Тя очевидно се зарадва, като го видя. Хвана ръката му в своите и промълви:

— Замръзнал си.

— Дойдох пеша през парка.

— Глупаво момче! Трябвало е да вземеш файтон.

Мики не можеше да си позволи да наема файтони, но Огъста не бе наясно с този факт. Тя притисна ръката му към гърдите си и се усмихна. Действието й напомняше на сексуална покана, но жената се държеше, сякаш просто невинно затопля студените му пръсти.

Тя често правеше подобни неща, когато двамата бяха сами — и обикновено на Мики му харесваше. Хващаше дланта му и допираше бедрото му, а пък той докосваше ръката или рамото й и се вглеждаше в очите й. Снижаваха глас, докато разговаряха, все едно бяха любовници. Никога не признаваха, че флиртуват. За него бе вълнуващо, както и за нея. Днес обаче той бе прекалено разтревожен и твърде близо до отчаянието, за да си губи времето с нея.

— Как е старият Сет? — попита направо с надеждата да научи за внезапна криза и завръщане на болестта му.

Огъста усети настроението му и пусна ръката му без възражения, макар да изглеждаше разочарована.

— Ела по-близо до огъня — предложи му, после седна на кушетката и потупа мястото до себе си. — Сет е много по-добре.

Сърцето на Мики се сви.

Тя продължи:

— Може би няма да ни напусне още дълги години. — Не успяваше да прикрие раздразнението в гласа си. Нямаше търпение съпругът й да поеме ръководството на банката. — Нали знаеш, че в момента живее тук? Ще го посетиш, след като пийнеш чай.

— Сигурно трябва скоро да се пенсионира? — попита Мики.

— За съжаление няма признаци за нищо такова. Тази сутрин например забрани да се издава нова емисия акции на руската железница. — Потупа леко коляното му. — Бъди търпелив. Накрая твоят Папа ще си получи пушките.

— Само че не може да чака още дълго — притеснено обясни Мики. — Трябва да замине следващата седмица.

— Значи затова си толкова напрегнат — отбеляза тя. — Горкото момче. Иска ми се да можех да направя нещо, за да ти помогна.

— Не познавате баща ми — заяви Мики, а в гласа му се промъкна отчаяние. — Пред вас той се преструва на културен, цивилизован човек. В действителност е варварин. Само Господ знае какво ще ми направи, ако се проваля!

В преддверието се разнесоха гласове.

— Трябва да ти кажа нещо, преди да влязат останалите — забързано произнесе Огъста. — Най-после се срещнах с господин Дейвид Мидълтън.

Мики кимна.

— И какво каза той?

— Беше учтив, но откровен. Спомена, че не вярва, че е била разказана цялата истина за смъртта на брат му и ме попита дали мога да го свържа с Хю Пиластър или с Антонио Силва. Отговорих му, че и двамата са в чужбина и че си губи времето.

— Иска ми се да можехме да разрешим проблема със стария Сет толкова гладко, колкото се справихме с този — заяви Мики, точно когато вратата се отвори.

Първо влезе Едуард, а после и сестра му Клемънтайн. Клемънтайн приличаше на Огъста, но не притежаваше силата на характера й, нито чувствената й привлекателност. Огъста наля чай. Мики водеше безцелен и непоследователен разговор с Едуард на тема плановете им за вечерта. През септември нямаше балове, нямаше празненства: аристокрацията не се връщаше в Лондон, преди да мине Коледа. В момента в града бяха само политиците и съпругите им. Не липсваха обаче забавления за средната класа и Едуард бе купил билети за някаква пиеса. Мики се престрои, че с нетърпение очаква представлението, но мислите му бяха заети с Папа.

Хастед внесе горещи кексчета с масло. Едуард изяде няколко, но Мики нямаше апетит. Пристигнаха и други членове на семейството. Братът на Джоузеф, Младия Уилям; грозната сестра на Джоузеф, Маделин; както и съпругът на Маделин, майор Хартшорн с белега на челото. Всички те говореха за финансовата криза, но Мики виждаше, че не се страхуват: старият Сет я бе предвидил и се бе погрижил банка „Пиластър“ да не пострада. Високорисковите ценни книжа бяха загубили стойността си — египетските, перуанските и турските облигации се бяха сринали — но ценните книжа на английското правителство и акциите на английските железопътни компании бяха спаднали съвсем леко.

Един по един всички се изредиха да видят Сет; после един по един се върнаха и заявиха, че е изумителен човек. Мики изчака и последния. Най-сетне дойде и неговият ред да се качи, в пет и половина следобед.

Сет бе в някогашната стая на Хю. Пред открехнатата врата седеше медицинска сестра в случай, че на стареца му потрябва нещо и я повика. Мики влезе и затвори вратата.