Кен Фолет - Опасно богатство

— Трябва да ти обясня нещо — заяви той.

Мики остави лъжицата си.

Папа каза:

— Трябват ми пушки, за да се преборя със семейство Делабарка. След като ги унищожа, ще завзема мините им за нитрат. Тези мини ще направят семейството ни богато.

Мики кимна безмълвно. Вече неведнъж бе чувал това, но не смееше да каже нищо.

— Нитратните мини са само началото, първата стъпка — продължи Папа. — Когато имаме повече пари, ще купим още пушки. Различните членове на семейството ще се превърнат във важни личности в нашата провинция.

Мики наостри уши. Това бе ново.

— Братовчед ти Хорхе ще стане полковник в армията. Брат ти Пауло ще бъде началник на полицията в провинция Санта Мария.

„Тоест, вече ще може да тормози хората професионално, а няма да е само аматьор“, помисли си Мики.

А Папа добави:

— И тогава аз ще стана губернатор на провинцията.

Губернатор! Мики не бе осъзнал, че Папа се цели толкова високо.

Баща му обаче не бе приключил.

— Когато поемем контрола над Санта Мария, ще обърнем поглед към нацията. Ще бъдем ревностни поддръжници на президента Гарсия. Ти ще си неговият дипломатически представител в Лондон. Брат ти вероятно ще стане министър на правосъдието. Чичовците ти ще бъдат генерали. А твоят полубрат Доминик, свещеникът, ще стане архиепископ на Палма.

Мики се изуми: никога не бе знаел, че има природен брат. Но не каза нищо, защото не искаше да прекъсва баща си.

— А пък после — заяви Папа, — когато му дойде времето, ще изместим семейство Гарсия и ще заемем тяхното място.

— Имаш предвид, че ще поемем контрола над правителството? — попита Мики с разширени очи.

Направо бе сразен от дързостта и увереността на Папа.

— Да. След двайсет години, сине, или аз ще бъда президент на Кордоба… или ти.

Мики се опита да възприеме казаното. Конституцията на Кордоба гарантираше демократични избори, но досега такива не бяха провеждани. Президентът Гарсия бе завзел властта чрез държавен преврат преди десет години; преди това бе служил като главнокомандващ на въоръжените сили на президента Лопес, който бе водил въстанието срещу испанското владичество — онова, в което се бяха били и Папа, и каубоите му.

Сега Папа учуди Мики с лукавството и изкусната си стратегия: първо да стане пламенен поддръжник на настоящия управник, а след това да го предаде. Каква обаче бе ролята на самия Мики? Той трябваше да стане посланик на Кордоба в Лондон. Вече бе предприел първата стъпка, като прогони Тонио Силва и зае поста му. Трябваше да намери начин да стори същото и с посланика.

А след това какво? Ако баща му бе президент, Мики можеше да стане министър на външните работи и да пътува по целия свят като представител на страната си. Папа обаче бе казал, че самият Мики може да бъде президент — не Пауло, не чичо Рико, ами Мики. Възможно ли бе наистина?

А защо не? Мики бе умен, безскрупулен и имаше добри връзки. Какво друго му трябваше? Представата, че може да управлява цяла държава, направо го опияни. Всички щяха да му се кланят; щеше да избира сред най-красивите жени в страната, независимо дали го искаха или не; щеше да бъде богат като семейство Пиластър.

— Президент — замечтано произнесе той. — Харесва ми.

Папа се пресегна небрежно и го шамароса през лицето.

Възрастният мъж имаше мощна ръка с мазолеста длан; шамарът разтърси Мики. Той извика, стреснат и възмутен, и скочи на крака. В устата си усещаше вкуса на кръв. Гостилницата притихна и всички погледи се обърнаха към тях.

— Сядай — нареди Папа.

Бавно и неохотно Мики се подчини.

Папа се протегна през масата и го сграбчи с две ръце за реверите. Гласът му тегнеше от презрение:

— Целият план е застрашен, защото ти се провали напълно в простичката и съвсем лесна задача, която ти бе възложена!

Мики се плашеше до смърт, когато баща му изпаднеше в това настроение.

— Папа, ще си получиш пушките! — увери го той.

— Само след месец в Кордоба ще бъде пролет. Трябва да завземем мините на Делабарка през този сезон — догодина ще бъде прекалено късно. Купих си билет за един товарен кораб, който заминава за Панама. Подкупил съм капитана да ме остави заедно с оръжията на атлантическия бряг на Санта Мария.

Папа стана и повлече и Мики да се изправи на крака. От силата, с която стискаше ризата му, платът се разкъса.

— Корабът отплава след пет дни — произнесе с такъв тон, че Мики потръпна от страх. — Сега изчезвай оттук и върви да ми купиш пушките!

Сервилният главен прислужник на Огъста Пиластър, Хастед, пое мокрото палто на Мики и го окачи близо до запалената камина. Мики не му благодари. Двамата не се харесваха. Хастед ревнуваше всички, които допадаха на Огъста, а пък Мики го презираше заради раболепието му. Освен това никога не можеше да разбере накъде гледа Хастед, което силно го изнервяше.