Кен Фолет - Опасно богатство

Сърцето на Мейзи започна да бие по-бързо, но изражението й бе сурово, а гласът й — студен.

— Това е Хю — заяви. — Няма да отида!

Ейприл като че ли се разочарова.

— Може да си наследила пари от някой отдавна забравен роднина.

— Може и да съм кралицата на Монголия, но няма да извървя пеша целия път до „Грей“, за да проверя нещо толкова малко вероятно.

Тонът й бе пренебрежителен, но сърцето я болеше. Мислеше за Хю всеки ден и всяка нощ, и се чувстваше ужасно. Едва го познаваше — но бе невъзможно да го забрави.

Независимо от това, бе решена да опита. Знаеше, че я е издирвал. Ходеше в „Аргайл Румс“ всяка вечер, не оставяше на мира собственика на конюшнята, Самълс, а освен това я бе търсил в половината къщи, предлагащи евтини квартири в Лондон. После обаче изведнъж бе престанал. Мейзи реши, че се е отказал. В момента обаче й се струваше, че просто е променил тактиката си и се опитва да се свърже с нея чрез обяви във вестника. Много бе трудно да го отбягва, когато той я диреше така упорито, а пък тя толкова силно искаше да го види отново. Мейзи обаче бе взела решението си. Обичаше го твърде силно, за да го съсипе.

Пъхна ръце в корсета си.

— Помогни ми с това — помоли тя.

Ейприл започна да пристяга връзките на корсета.

— Името ми никога не е било във вестника — завистливо каза тя. — А твоето вече два пъти, ако броим и „Лъвицата“ за име.

— И да не би да имам някаква полза от това? Божичко, надебелявам!

Ейприл върза връзките и й помогна да облече роклята си. Тази вечер щяха да излизат. Ейприл имаше нов любовник, един редактор на списание на средна възраст, който имаше съпруга и шест деца в Клапам. Тази вечер той и приятелят му щяха да водят Ейприл и Мейзи на вариететно шоу.

Докато дойдеше време за това, щяха да се разхождат по „Бонд стрийт“ и да зяпат по витрините на модните магазини. Нямаше да купуват нищо. За да се скрие от Хю, Мейзи се принуди да напусне работата си при Самълс (за голямо съжаление на последния, защото бе продала пет от конете му, както и една двуколка заедно с понито, което я теглеше) и парите, които бе спестила, бързо привършваха. Само че трябваше да излязат от тук, независимо от времето. Твърде тягостно бе да седят в стаята.

Роклята й стягаше на гърдите и тя се намръщи на Ейприл, която тъкмо приключваше закопчаването. Ейприл я погледна любопитно и попита:

— Зърната болят ли те?

— Да, наистина… чудя се защо?

— Мейзи — обезпокоено продължи Ейприл, — кога за последно те споходи „проклятието“?

— Никога не съм следила.

Мейзи се замисли за миг, след което по гърба й пробяга тръпка.

— О, мили боже! — промълви.

— Кога?

— Мисля, че беше преди да отидем на надбягванията в Гудууд. Смяташ ли, че съм бременна?

— Кръстът ти е по-широк, зърната те болят и не си получавала „проклятието“ от два месеца — да, бременна си! — отсече изнервено Ейприл. — Не мога да повярвам, че си направила такава глупост! Кой беше?

— Хю, разбира се. Ама ние го направихме само веднъж. Възможно ли е да забременееш от едно чукане?!

— Винаги се забременява от едно чукане.

— О, боже!

Мейзи имаше чувството, че я е блъснал влак. Шокирана, объркана и уплашена, тя седна на леглото и започна да плаче.

— Какво ще правя сега? — прошепна безпомощно.

— Като за начало, можем да отидем в кантората на оня адвокат.

Изведнъж всичко се промени.

Първоначално Мейзи бе уплашена и ядосана. После осъзна, че сега просто е длъжна да се свърже с Хю — в името на детето, което носеше. А когато призна това пред себе си, вече се чувстваше по-скоро доволна, отколкото уплашена. Копнееше да го види отново. Втълпила си бе, че е неправилно. Но сега бебето променяше всичко. Сега бе неин дълг да намери Хю. При самата мисъл й прималяваше от облекчение.

Независимо от това, изпитваше нервност, когато заедно с Ейприл изкачи стръмното стълбище към стаите на адвоката в „Грей“. Възможно бе обявата да не е пусната от Хю. Не би било особено учудващо, ако се бе отказал да я издирва. Тя се бе постарала много усърдно да го обезкуражи, а пък никой мъж не би преследвал безкрайно жена, която упорито го отбягва и не отговаря на чувствата му. Може би обявлението бе свързано с родителите й, ако бяха още живи. Може би най-сетне им бе потръгнало и сега разполагаха с пари да я потърсят. Не бе съвсем сигурна какви чувства буди у нея тази мисъл. Неведнъж бе копняла да види отново мама и папа, но се страхуваше, че ще ги е срам от начина й на живот.

Стигнаха горния край на стълбището и влязоха в приемната. Писарят на адвоката бе млад мъж с жълтеникав елек и снизходителна усмивка. Момичетата бяха измокрени, кални и раздърпани, но това не му попречи да флиртува с тях.