Кен Фолет - Опасно богатство

Хю започна да сгъва дрехите си. От банката му бяха дали пари за два нови костюма; подозираше, че майка му е убедила дядо му да разпореди отпускането на необходимата сума. Старият Сет бе точно толкова стиснат, колкото и останалите от семейството, но бе привързан към майката на Хю. Всъщност, през всичките тези години тя преживяваше благодарение на малката издръжка, която й отпускаше Сет.

Майка му също така бе настояла да му позволят да остане няколко седмици преди отпътуването си, за да има повече време да се подготви и да се сбогува. Тя почти не го бе виждала, откакто започна работа в банката — Хю не можеше да си позволява твърде често да пътува с влака до Фолкстън — а пък искаше да прекара известно време с него, преди да е напуснал страната. По-голямата част от август прекараха тук, край морето, а пък Огъста и семейството й отидоха на почивка в Шотландия. Сега ваканцията бе свършила, дошло бе време да замине и Хю се сбогуваше с майка си.

Точно си помисли за нея — и тя влезе в стаята. Вдовица бе от почти осем години, но все още се обличаше в черно. Изглежда, нямаше желание да се омъжи отново, макар че лесно би могла да го стори, тъй като бе още красива с ведрите си сиви очи и гъстата руса коса.

Той знаеше колко тъгува, задето нямаше да го види в продължение на години. Тя обаче не бе споменала нищо за мъката си; напротив, споделяше въодушевлението и трепетите му пред предизвикателствата на онази нова страна.

— Почти е време за лягане, Дороти — каза сега. — Върви си облечи нощницата.

Веднага щом Доти излезе от стаята, майка му започна наново да сгъва ризите.

Хю искаше да поговори с нея за Мейзи, но се притесняваше. Знаеше, че Огъста й е писала. Възможно бе да е получила писма и от други членове на семейството, или дори да се е видяла с тях по време на някое от редките си пътувания до Лондон (понякога ходеше да пазарува там). Историята, която бе чула, вероятно бе много далеч от истината. След минута той се обърна към нея.

— Майко…

— Какво има, скъпи?

— Леля Огъста невинаги казва изцяло верни неща.

— Няма нужда да проявяваш такава учтивост — усмихна се горчиво тя. — Огъста разправя лъжи за баща ти от години.

Хю се сепна от прямотата й.

— Как мислиш, дали тя е казала на родителите на Флорънс Столуърти, че е бил комарджия?

— За нещастие съм почти убедена в това.

— Защо се държи така?

Майка му остави ризата, която сгъваше, и се замисли за известно време.

— Огъста беше много красиво момиче — отвърна тя след малко. — Семейството й посещаваше методистката църква в Кенсингтън, така се запознахме с тях. Тя бе единствено дете, много разглезено и своенравно. Родителите й не бяха нищо особено: баща й бе бивш продавач в магазин, който започнал собствен бизнес и в крайна сметка се сдобил с три малки бакалници в западните предградия на Лондон. Огъста обаче очевидно бе предопределена за по-велики неща.

Спря да разказва за миг и отиде до мокрия от дъжда прозорец. Гледаше навън, но очевидно не виждаше бурния Английски канал 14 14 Английския канал — Ла Манш. — Бел.прев. , ами миналото.

— Когато тя бе на седемнайсет, в нея се влюби граф Странг. Той бе чудесно момче — хубаво, симпатично, от благороден произход и богато. Естествено, родителите му бяха ужасени от перспективата да се ожени за дъщерята на един бакалин. От друга страна, тя бе изключително красива, а и още тогава, макар да бе съвсем млада, излъчваше достойнство и можеше да се представи добре в обществото при почти всяка ситуация.

— Сгодиха ли се? — попита Хю.

— Не и официално. Всички обаче приемаха въпроса за решен. А после се разрази ужасен скандал. Баща й бе обвинен, че лъже в грамажите на стоките, при това системно, а не по изключение. Един уволнен служител съобщил за това в Министерство на търговията. Твърдеше се, че е мамил дори църквата — тя купуваше от магазините му чай за събиранията за изучаване на Библията, които се провеждаха всеки вторник вечерта. Имаше опасност дори да влезе в затвора. Той отрече категорично всичко, и в крайна сметка нищо не бе доказано. Обаче Странг изостави Огъста.

— Сигурно й е разбил сърцето.

— Не — отвърна майка му. — Не й разби сърцето. Тя полудя от гняв. През целия си живот всички й бяха угаждали и беше ставало нейното. В онзи миг искаше Странг повече от всичко друго на света — само че не можеше да го има.

— И се е омъжила за чичо Джоузеф под влияние на разочарованието си, както се казва.

— По-скоро бих казала, че се омъжи за него в пристъп на яд. Той бе със седем години по-възрастен от нея, а това е доста, когато си на седемнайсет. Освен това не изглеждаше кой знае колко по-добре от сега. Но пък беше много богат, по-богат дори и от Странг. Всъщност, не може да й се отрече, че се постара да му бъде добра съпруга. Той обаче никога няма да бъде Странг, а тя все още се ядосва заради това.