Кен Фолет - Опасно богатство

— Честно, Силва, ужасно съжалявам — каза.

Тонио спря. По бузите му се стичаха сълзи.

— Край с мен — проплака. — Всичко свърши.

— Пиластър направо ме отряза — обясни Мики. — Наистина се постарах да го убедя.

— Знам. Благодаря ти.

— Недей да ми благодариш. Провалих се.

— Обаче опита. Иска ми се да можех да сторя нещо, за да изразя благодарността си.

Мики се поколеба за миг, като си мислеше: „Смея ли да му поискам работата — още тук, на място?“. Реши да прояви кураж.

— В действителност, има такова нещо… Но ще е по-добре да го обсъдим друг път.

— Не, кажи ми сега.

— Ще се почувствам зле. Нека го оставим за друг ден.

— Нямам представа още колко време ще бъда тук. За какво става въпрос?

— Ами… — Мики се престори, че е обзет от смущение. — Предполагам, че след известно време на кордовския посланик ще му трябва някой да те замести.

— Да, ще му е нужен заместник, и то веднага. — После на обляното му със сълзи лице се появи разбиране. — Естествено — ти трябва да получиш работата! Ще бъдеш идеален!

— Ако кажеш някоя добра дума…

— Ще сторя нещо повече. Ще му разкажа колко си ми помогнал и как си се опитал да ме измъкнеш от кашата, в която се забърках. Сигурен съм, че ще поиска да те назначи.

— Ще ми се да не се възползвах от твоите проблеми — сподели Мики. — Имам чувството, че се държа като предател.

— Нищо подобно! — Тонио сграбчи с две ръце ръката на Мики. — Ти си истински приятел!

Шестгодишната сестричка на Хю сгъваше ризите му и ги прибираше в куфара му. Той бе наясно, че веднага щом Дороти заспи, ще трябва да ги извади и отново да ги сгъне, защото тя се справяше безнадеждно зле със задачата. В момента обаче Хю се преструваше, че е много добра и отново я окуражи.

— Разкажи ми пак за Америка — помоли момиченцето.

— Америка е толкова далеч, че сутрин на слънцето му трябват четири часа, за да се добере до там.

— Хората там цялата сутрин в леглото ли прекарват?

— Да. Стават към обяд и тогава закусват.

Сестра му звънко се разсмя.

— Значи са мързеливи!

— Не наистина. Разбираш ли, там не се стъмва преди полунощ, затова те трябва да работят през цялата вечер.

— И после си лягат късно! Аз обичам да си лягам късно. И Америка ми харесва. Защо не можем да дойдем с теб?

— Иска ми се да бе възможно, Доти. — Хю наистина копнееше за това.

В продължение на години нямаше да види сестричката си. Тя щеше много да се е променила, когато той се завърне. Вече щеше да разбира какво представляват часовите пояси.

Септемврийският дъжд барабанеше по прозорците, а долу в залива вятърът разгневено люшкаше вълните, но тук в камината гореше весел огън, а на пода пред нея имаше мек килим. Хю прибра няколко книги: „Съвременни методи на търговията“, „Успешният търговски чиновник“, „Богатството на народите“, „Робинзон Крузо“. По-възрастните чиновници в банка „Пиластър“ се отнасяха с презрение към онова, което наричаха „книжни познания“. Те често твърдяха, че най-добрият учител е опитът — обаче грешаха. Хю бе успял да разбере как функционират различните отдели много по-бързо, именно защото бе изучил първо теорията.

Отиваше в Америка по време на криза. В началото на 70-те години на осемнайсети век няколко банки бяха отпуснали големи заеми срещу обезпечение със спекулативни акции на железопътни компании. И когато изграждането на железниците се сблъска със сериозни затруднения в средата на 1873 г., тези банки започнаха да проявяват признаци на нестабилност. Преди няколко дни „Джей Кук енд Ко“, банката посредник на американското правителство, беше банкрутирала. Повлече със себе си и „Първа Вашингтонска национална банка“ — новините стигнаха до Лондон още същия ден, благодарение на трансатлантическия телеграфен кабел. В момента пет нюйоркски банки бяха преустановили дейността си, включително „Обединена тръстова компания“ (една много голяма банка), както и отдавна установената и солидна „Занаятчийска банкова асоциация“. Фондовата борса бе затворена. Много компании щяха да фалират, хиляди хора щяха да останат без работа, бизнесът щеше да пострада, а банка „Пиластър“ щеше да действа много по-предпазливо и с по-малки мащаби в Америка — поради тази причина на Хю щеше да му е по-трудно да направи нещо, с което да си заслужи признание.

До момента кризата се бе отразила сравнително слабо в Лондон. Лихвените нива се бяха покачили с един пункт — на четири процента — и една малка лондонска банка с тесни връзки с Америка бе фалирала, но паника нямаше. Независимо от това, старият Сет настояваше, че предстоят проблеми. Сега той бе много слаб. Преместил се бе в дома на Огъста и през повечето време лежеше, но същевременно упорито отказваше да се оттегли, докато не е превел „Пиластър“ през бурята.