Кен Фолет - Опасно богатство

Изправи се и тръгна към вратата, която свързваше спалнята на Джоузеф с нейната собствена. Съпругът й изглеждаше разочарован.

— Трябва да се отърва от онова момиче — обясни тя.

— Аз мога ли да направя нещо?

Въпросът му я изненада. За него не бе типично да отправя такива неуточнени предложения за помощ. „Иска още веднъж да огледа уличницата“, помисли си кисело. После поклати глава:

— Ще се върна. Лягай си.

— Добре — неохотно се съгласи той.

Тя влезе в собствената си спалня и решително затвори вратата зад себе си.

Мейзи вече бе облечена и тъкмо прикрепяше с помощта на игли шапката върху косата си. Госпожа Мъртън пък сгъваше една бляскава синьо-зелена рокля и я пъхаше в евтина торба.

— Заех й една своя рокля, защото нейната е съвсем мокра, госпожо — обясни икономката.

Това даваше обяснение на дребния въпрос, който тормозеше Огъста. Беше си помислила, че няма начин Хю да стори нещо толкова очебийно глупаво, като да доведе курва в дома си. Сега Огъста разбираше как бе станало всичко. Бурята ги бе сварила неочаквано и Хю бе вкарал жената в къщата, за да се подсуши… а след това едното бе довело до другото.

— Как се казваш? — запита тя момичето.

— Мейзи Робинсън. А твоето име го знам.

Огъста осъзна, че е намразила Мейзи Робинсън. Нямаше представа защо; това момиче не заслужаваше подобни силни чувства. Вероятно бе свързано с начина, по който изглеждаше гола — така горда, така чувствена и толкова независима.

— Предполагам, че искаш пари — каза презрително.

— Ти, лицемерна крава такава! — отвърна веднага Мейзи. — Не е като да си се омъжила за богатия си грозен съпруг по любов.

Това бе вярно и на Огъста й секна дъхът. Беше подценила момичето. Започнала бе по лош начин, а сега трябваше да се откопае от дупката, в която сама се бе зарила. От този миг нататък трябваше да подходи към Мейзи много внимателно. Тази възможност сякаш й бе паднала от небето; не биваше да я проваля в никакъв случай.

Преглътна с усилие и се насили да звучи спокойно.

— Ще седнеш ли за малко? — Махна с ръка към един стол.

Мейзи като че ли се изненада, но след секунда колебание се отпусна на стола.

Огъста седна срещу нея.

Младата жена трябваше да е луда, за да се откаже от Хю. Тя се бе държала презрително, когато й намекна за пари. Огъста не желаеше да повтаря предложението си: усещаше, че не може да я подкупи така. Същевременно Мейзи нямаше да се остави да я тормозят и да й се налагат.

Огъста трябваше да я убеди, че раздялата е най-доброто разрешение и за нея самата, и за Хю. Най-добрият вариант за това бе Мейзи да сметне, че идеята да се откаже от Хю е била нейна. Може би щеше да го постигне, ако започнеше да й предлага доводи в полза на противното. Така, това бе добра идея…

И Огъста заяви:

— Ако искаш да се омъжиш за него, не мога да те спра.

Момичето се сепна и Огъста се поздрави наум, задето го бе хванала неподготвено.

— А какво те кара да смяташ, че искам да се омъжвам за него? — попита Мейзи.

Огъста едва се сдържа да не се разсмее. Искаше й се да отвърне: „Фактът, че си една пресметлива малка златотърсачка, примерно!“. Вместо това, на глас каза:

— Че кое момиче не би искало да се омъжи за него? Той е хубав и представителен, а и произлиза от чудесно семейство. Няма пари, но перспективите му са отлични.

Мейзи присви очи и отсече:

— Почти мога да повярвам, че искаш да се омъжа за него!

Огъста искаше да създаде именно това впечатление, но трябваше да стъпва предпазливо. Мейзи бе изпълнена с подозрения, а и изглеждаше твърде умна, за да се остави лесно да я заблудят.

— Хайде да не се отдаваме прекалено на фантазиите, Мейзи — каза сега. — Прости ми, че го казвам, но никоя жена от моята класа не би пожелала който и да било мъж от семейството й да сключи брак с жена, която стои толкова по-долу от него.

Мейзи не показа да се е засегнала.

— Може и да поиска — ако го мрази достатъчно.

Огъста се окуражи и продължи да я подвежда:

— Но аз не мразя Хю! — заяви. — Откъде ти е хрумнала тази идея?

— От него. Той ми каза, че се държиш с него като с беден роднина и се грижиш и всички останали да постъпват така.

— Колко неблагодарни могат да бъдат хората! Но защо ми е да му съсипвам кариерата?

— Защото превъзхожда тоя задник, сина ти Едуард.

Огъста бе обхваната от силна ярост. Мейзи отново се бе озовала опасно близо до истината. Вярно бе, че на Едуард му липсваше долното лукавство и низката изобретателност на Хю, но Едуард бе един чудесен, приятен млад мъж, за разлика от зле възпитания Хю.