Кен Фолет - Опасно богатство

Всичките й някогашни страхове се надигнаха с пълна сила. Тя сякаш се върна двайсет и три години назад, по времето, когато той за малко да умре като бебе. Заля я вълна от сляпа паника.

— Теди! — изпищя. — Какво е станало с Теди?! — Падна на колене до него. — Кажи нещо, кажи ми нещо! — викаше.

Обзе я непоносим ужас. Точно така се чувстваше, докато наблюдаваше безпомощно как бебето й слабее с всеки изминал ден, а лекарите не можеха да открият причината.

Едуард седна и изстена.

— Кажи нещо! — примоли му се.

— Не ми викай Теди! — отвърна той.

Ужасът й се уталожи, макар и съвсем леко. Синът й бе в съзнание и можеше да говори. Само че гласът му бе твърде глух, а носът му бе подут и безформен.

— Какво стана? — запита тя.

— Сварих Хю с курвата му, а той просто откачи! — отвърна Едуард.

Огъста потисна гнева и опасенията си, протегна ръка и нежно докосна носа му. Той изскимтя високо, но й позволи внимателно да го натисне. „Няма нищо счупено“, помисли тя с облекчение. „Само се подува.“

В този миг чу гласа на съпруга си:

— Какво, по дяволите, става тук?

Изправи се.

— Хю е нападнал Едуард — обясни.

— Момчето добре ли е?

— Така мисля.

Джоузеф се обърна към Хю.

— Мътните да го вземат, сър, какво означава това?

— Глупакът си го просеше! — отбранително заяви Хю.

„Точно така, Хю, продължавай да влошаваш нещата!“, подкани го наум Огъста. „Каквото и да правиш, само не се извинявай. Искам чичо ти да ти се ядоса хубаво и да не му минава!“

Само че вниманието на Джоузеф бе разкъсано между двете момчета и жената. Погледът му непрестанно отскачаше към голото й тяло. За миг Огъста усети как я пробожда ревност.

Това я успокои още повече. С Едуард не се бе случило нищо кой знае колко лошо. Започна бързо да разсъждава. Как най-добре можеше да използва ситуацията? В момента Хю бе напълно уязвим: можеше да му стори, каквото пожелае. Веднага се сети за разговора си с Мики Миранда. Трябваше да запуши устата на Хю, защото той знаеше прекалено много за смъртта на Питър Мидълтън. Сега бе моментът да нанесе решителния удар.

Първо трябваше да го отдели от момичето.

В подножието на задното стълбище се бяха появили няколко слуги по нощни ризи, които наблюдаваха ужасени, но и очаровани сцената на площадката пред стаята на Хю. Огъста видя главния си прислужник, Хастед, наметнат със стария жълт копринен халат, който Джоузеф бе престанал да носи преди няколко години, както и Уилямс, един от лакеите, облечен в мъжка нощна риза на райета.

— Хастед и Уилямс, помогнете на господин Едуард да си легне, ако обичате. — Двамата мъже се втурнаха напред и изправиха Теди на крака.

После Огъста се обърна към икономката си:

— Госпожо Мъртън, покрийте това момиче с чаршаф или нещо подобно, отведете я в моята стая и я облечете с нещо.

Госпожа Мъртън свали собствения си халат и го наметна на раменете на момичето. То придърпа краищата му и прикри голотата си, но с нищо не показа, че смята да тръгне с икономката.

Огъста нареди:

— Хю, тичай до къщата на доктор Хъмболд на „Нърч стрийт“. Няма да е зле да прегледа носа на бедничкия Едуард.

— Няма да оставя Мейзи — отвърна Хю.

Огъста каза остро:

— След като ти си му го причинил, най-малкото можеш да доведеш доктора!

Мейзи се намеси:

— Нищо няма да ми стане, Хю. Върви доведи доктора. Ще бъда тук, като се върнеш.

Въпреки това Хю не отстъпваше.

Госпожа Мъртън махна с ръка към стълбите зад себе си:

— Оттук, моля!

Мейзи обаче заяви:

— О, мисля да използваме главното стълбище!

После прекоси площадката с походката на кралица и тръгна надолу по него. Госпожа Мъртън я последва.

— Хю? — отново насочи вниманието си към него Огъста. Виждаше, че той все още няма желание да отиде, но явно не можеше и да се сети и за смислена причина за отказ. След малко най-после склони:

— Ще си обуя обувките.

Огъста прикри облекчението си. Бе ги разделила успешно. Сега, ако късметът не й изневереше, щеше да предреши съдбата на Хю. Обърна се към съпруга си:

— Ела. Да идем в твоята стая и да обсъдим това.

Слязоха по стълбището и отидоха в неговата спалня. Веднага щом вратата се затвори зад гърбовете им, Джоузеф я грабна в прегръдките си и я целуна. Тя осъзна, че иска да се любят.

Това бе необичайно. Правеха любов веднъж или два пъти седмично, но винаги по нейна инициатива: тя отиваше в стаята му и в леглото му. Смяташе, че в съпружеските й задължения влиза да го задоволява, но обичаше да владее ситуацията, затова го възпираше да посещава стаята й. В началото на брака им бе по-трудно да го контролира. Той настояваше да я обладава, когато си реши и в продължение на известно време бе принудена да се съобразява с желанията му. Накрая обаче бе приел нейния начин. После пък имаше период, през който я бе притеснявал с наистина непристойни намеци — например, че трябва да правят любов на запалени лампи, че тя трябва да се покачи връз него и дори, че трябвало да му направи някакви отвратителни, невъобразими неща с устата си. Огъста обаче твърдо му бе отказвала, така че той отдавна бе спрял да изразява подобни идеи.