Кен Фолет - Опасно богатство

Роклята й бе подгизнала и Мейзи започна да трепери. Хю свали палтото и обувките си. Мейзи бе наясно, че не може да се изсуши, ако не съблече роклята си. Долните й дрехи бяха съвсем благоприлични. Не носеше кюлоти — само богатите жени ги ползваха — но имаше дълга до петите фуста, както и долна риза. Подтиквана от импулсивно решение, тя се изправи, обърна се с гръб към Хю и помоли:

— Ще ме разкопчаеш ли?

Усещаше треперенето на ръцете му, докато той непохватно се бореше с кукичките на телените копчета. Мейзи също бе нервна, но вече не можеше да се откаже. Когато той приключи, му благодари и се измъкна от роклята. После се обърна да го погледне.

На лицето му бе изписана затрогваща смесица от смущение и желание. Стоеше и я гледаше, все едно е Али Баба, изправен пред съкровището на разбойниците. Мейзи бе имала смътното намерение да се изсуши с кърпата и да си облече отново роклята, когато изсъхне. Сега обаче осъзна, че няма да стане така. И беше доволна.

Хвана лицето му в дланите си, придърпа главата му надолу и го целуна. Този път отвори уста и очакваше и той да го направи, но той не последва примера й. Мейзи предположи, че никога не се е целувал по този начин. Подразни устните му с връхчето на езика си. Усети, че е шокиран — но и възбуден. Само след миг той също разтвори леко устни и срамежливо й отвърна със собствения си език. Започна да диша по-тежко.

След известно време той престана да я целува, посегна към ризата й и се опита да разкопчае копчето. Бори се с него в продължение на няколко секунди, после сграбчи дрехата с две ръце и я разкъса. Разхвърчаха се копчета. Той положи ръце върху оголените й гърди, затвори очи и простена. Тя имаше чувството, че се разтапя отвътре. Искаше още, веднага… завинаги.

— Мейзи — промълви той.

Тя го погледна.

— Искам да…

Усмихна му се.

— И аз.

Едва когато произнесе думите, се зачуди какво ги е предизвикало. Каза ги, без да се замисли. Но не изпитваше съмнения. Искаше го — повече от всичко, което бе желала през живота си.

Хю погали косата й.

— Никога не съм го правил — призна.

— Нито пък аз.

Погледът му бе изненадан.

— Ама аз мислех, че… — Млъкна рязко.

Прониза я гняв, но след миг се овладя. Вината си бе нейна, ако я бе сметнал за развратница.

— Да легнем — предложи.

Той въздъхна щастливо, после попита:

— Сигурна ли си?

— Дали съм сигурна? — повтори тя.

Направо не можеше да повярва. Не познаваше друг мъж, който би задал този въпрос. Другите мъже никога не разсъждаваха за нейните чувства и желания. Взе ръката му в своите и целуна дланта.

— Дори и да съм се съмнявала преди, сега съм сигурна.

Легна на тясното легло. Матракът беше твърд, а чаршафите — прохладни. Хю се отпусна до нея и се зачуди:

— А сега какво?

Скоро щяха да напуснат познатите й територии, но все пак следващата стъпка й бе известна.

— Почувствай ме — му каза.

Той я докосна колебливо през дрехите. Изведнъж тя изгуби търпение. Вдигна нагоре фустата си — под нея не носеше нищо — и притисна ръката му към венериния си хълм.

Той я погали и започна да целува лицето й. Дишането му бе накъсано, дъхът му пареше кожата й. Мейзи знаеше, че би трябвало да се страхува от възможността да забременее, но в момента не можеше да се съсредоточи върху нея. Вече не се контролираше: изпитваше твърде силно удоволствие и не бе в състояние да мисли. Никога преди не бе стигала по-далеч с друг мъж, но знаеше чудесно какво иска в момента. Притисна устни към ухото му и измърмори:

— Пъхни пръста си вътре.

Той го направи.

— Влажно е! — отбеляза удивено.

— Това е, за да ти е по-лесно.

Той нежно я изследваше с пръст.

— Изглежда толкова… тясно!

— Трябва да бъдеш внимателен — каза му, макар че част от нея искаше да я вземе веднага, необуздано и грубо.

— Да го направим ли сега?

Мейзи не можеше да чака повече.

— Да, моля те, побързай!

Разбра, че се мъчи да свали панталоните си. След миг се настани между краката й. Тя беше уплашена — разказвали й бяха колко боли първия път — но освен това бе обзета от неистово желание да го има.

Усети, когато влезе в нея. След миг се сблъска с преграда. Натисна леко и я заболя.

— Спри! — нареди му.

Той я погледна разтревожено.

— Съжалявам…

— Всичко ще бъде наред. Целуни ме!

Той сведе лице към нейното и докосна устните й — първоначално внимателно, после с нарастваща страст. Тя постави ръце на кръста му, повдигна леко бедра, а след това го придърпа към себе си. Последва болка, достатъчно силна, за да я накара да извика. Нещо в нея поддаде и тя изпита огромно облекчение, натискът изчезна. Спря да го целува и впери поглед в него.