Кен Фолет - Опасно богатство

Сега обаче нарушаваше възприетия модел. Тя бе наясно с причината: възбудила го бе гледката на голото тяло на Мейзи, с онези стегнати млади гърди и храстчето тъмноруси косми. От тази мисъл в устата й загорча и тя го отблъсна.

Той като че ли се засегна. Огъста обаче искаше да се ядосва на Хю, а не на нея, затова го докосна по ръката в знак на помирение.

— По-късно — обеща. — После ще дойда при теб.

Той го прие.

— Лоша кръв има у Хю — отбеляза. — Наследил я е от брат ми.

— Не може повече да живее тук след случилото се — заяви Огъста с тон, който не оставяше място за спорове.

Джоузеф обаче нямаше намерение да оспорва тази точка.

— Не, определено не.

— Трябва да го уволниш от банката — продължи тя.

В погледа на Джоузеф проблесна упорство.

— Моля те да не правиш изявления за нещата, които трябва да се случват в банката.

— Джоузеф, той току-що ти нанесе непростимо оскърбление: доведе вкъщи една окаяна жена! — Използваше евфемизма за „проститутка“.

Джоузеф отиде при писалището си и седна.

— Знам какво направи. Просто те моля да не смесваш онова, което се случва у дома, с нещата, които стават в банката.

Тя реши да се оттегли за момента.

— Добре. Сигурна съм, че ти знаеш най-добре.

Винаги го обезоръжаваше, когато се „предадеше“ така неочаквано.

— Предполагам, че най-добре ще е да го уволня — каза той след малко. — Вероятно след това ще се върне при майка си във Фолкстън.

Огъста не бе толкова сигурна. Все още не бе завършила напълно стратегията си; мислеше в хода на действието.

— А с какво ще се препитава?

— Нямам представа.

Огъста осъзна, че е направила грешка. Хю щеше да бъде още по-опасен, ако се скиташе безработен и изпълнен с негодувание. Дейвид Мидълтън все още не го бе потърсил — възможно бе дори да не знае, че Хю е бил при водоема в онзи съдбоносен ден — но рано или късно щеше да го направи. Тя се разтревожи. Искаше й се е да е обмислила по-добре действията си, преди да предложи на съпруга си да уволни Хю. Ядоса се на самата себе си.

Дали можеше да накара Джоузеф отново да промени решението си?

Длъжна бе да опита.

— Може би прибързваме — промълви.

Той повдигна вежди, изненадан от тази неочаквана проява на снизходителност.

Огъста продължи:

— Е, ти нали все разправяш, че има страхотен потенциал като банкер. Може би няма да е много мъдро да се лишаваме от него.

Джоузеф започна да се дразни.

— Огъста, я реши какво точно искаш!

Тя седна на едно ниско столче близо до бюрото му. Нарочно остави нощницата да се набере нагоре, после протегна крака. Краката й все още бяха хубави. Той се загледа в тях и изражението му омекна.

След като бе успяла да го разсее временно, тя започна да си блъска главата над проблема. Изведнъж получи вдъхновение.

— Изпрати го в чужбина — предложи.

— А?

Колкото повече обмисляше идеята си, толкова повече й допадаше. По този начин Дейвид Мидълтън нямаше да може да се добере до Хю, а същевременно Огъста щеше да запази влиянието си над него.

— В Далечния изток, или в Южна Америка — продължи тя, като все повече се запалваше. — Някъде, където лошото му поведение няма да се отразява директно върху къщата ми!

Джоузеф забрави за раздразнението си.

— Идеята не е лоша — каза замислено. — В Съединените щати се открива работно място. На старото момче, което управлява клона в Бостън, му трябва помощник.

„Америка е идеална за целта“, помисли си Огъста. Доволна бе от собствената си съобразителност.

Засега обаче Джоузеф само си играеше с тази идея, а тя искаше да я приеме безусловно и напълно.

— Нека Хю замине възможно най-скоро — настоя. — Не го искам и ден повече в къщата!

— Може да си запази билет утре сутрин — отвърна Джоузеф. — А пък после няма нужда да стои в Лондон. Може да отиде във Фолкстън да се сбогува с майка си и да остане там до отплаването на кораба.

„А след това няма да види Дейвид Мидълтън в продължение на години“, каза си Огъста със задоволство.

— Чудесно. Значи решихме проблема.

Дали имаше и други подводни камъни? Сети се за Мейзи. Дали Хю държеше на нея? Това бе малко вероятно, но все пак всичко бе възможно. Можеше да откаже да се раздели с нея. Ситуацията бе неясна, а Огъста се притесняваше от такива неразрешени въпроси. Не бе възможно Хю да вземе някаква си уличница в Бостън със себе си; от друга страна, можеше да откаже да напусне Лондон без нея. Огъста се зачуди дали не би могла да унищожи любовната им история още в зародиш — просто като предпазна мярка.