Кен Фолет - Опасно богатство

— Добре ли си? — попита той.

Мейзи кимна.

— Вдигнах ли шум?

— Да, но не смятам, че някой е чул.

— Не спирай — нареди тя.

Хю се подвоуми. Изминаха няколко секунди.

— Мейзи — измърмори накрая, — сън ли е това?

— Ако е сън, дай да не се събуждаме още.

Движеше се под него и го насочваше, поставила длани на бедрата му. Той следваше движенията й. Това й напомни как бяха танцували само преди няколко часа. Тя се отдаде на усещането. Хю започна да се задъхва.

През пелената на желанието и тежкото им дишане тя чу далечно отваряне на врата.

Толкова бе обсебена от собствените си изживявания и тялото на Хю, че не успя да възприеме звука като сигнал за тревога.

Изведнъж един рязък глас развали магията — както хвърлен камък разпилява на парчета прозорец.

— Бре, бре, Хю — какво означава това?

Мейзи застина.

Хю простена отчаяно, а тя усети как топлото му семе се излива в нея.

Искаше й се да се разплаче. Подигравателният глас се разнесе отново:

— Да не би да си мислите, че тази къща е публичен дом?

Мейзи прошепна:

— Хю — слез от мен!

Той се отдръпна и се претърколи от леглото. Мейзи видя братовчед му Едуард, който бе застанал на прага. Пушеше пура и ги зяпаше втренчено. Хю бързо я покри с една голяма кърпа. Тя седна с изпънат гръб, придърпа я нагоре и се загърна чак до врата.

Едуард се ухили противно.

— Е, ако си свършил, може и аз да я пробвам.

Хю уви друга кърпа около кръста си. После каза, като контролираше гнева си с видимо усилие:

— Пиян си, Едуард — върви си в стаята, преди да си казал нещо непростимо.

Едуард пренебрегна думите му и се приближи към леглото.

— Ха, и това ако не е курвата на Грийнборн! Аз обаче няма да му казвам — стига да си мила с мен.

Мейзи осъзна, че той говори сериозно и потрепери от отвращение и ненавист. Знаеше, че някои мъже се възбуждат при вида на жена, която току-що е била с друг мъж — Ейприл й бе казала как се нарича жена в такова състояние, „кифла с масло“ — и интуитивно осъзна, че Едуард е именно такъв мъж.

Хю се вбеси.

— Изчезвай оттук, проклет глупак такъв!

— Е, стига де, дай и на мен — настоя Едуард. — Какво толкова, просто една скапана уличница!

След което се протегна и издърпа кърпата от ръцете на Мейзи. Тя скочи от леглото и се измъкна от другия край на леглото, като се прикриваше с ръце. От това обаче нямаше нужда. Хю прекоси малката стая само с две крачки и стовари юмрука си в носа на Едуард. Ударът бе силен, рукна кръв. Едуард нададе агонизиращ вой.

Той вече не представляваше опасност, но Хю все още бе ядосан, затова го удари отново.

Едуард изкрещя от страх и болка и се втурна слепешком към вратата. Хю го последва, като го удряше с юмруци по тила. Едуард започна да вика:

— Остави ме, спри, моля те!

После падна от другата страна на прага. Мейзи излезе след тях от стаята. Едуард се бе проснал на пода, а Хю бе седнал отгоре му и продължаваше да го бие. Тя изпищя:

— Хю, престани, ще го убиеш!

Опита се да сграбчи ръцете му, но той бе побеснял от гняв и беше твърде трудно да го удържи.

След миг Мейзи забеляза някакво движение с периферното си зрение. Вдигна поглед и видя лелята на Хю, Огъста. Тя бе застанала в горния край на стълбището, облечена в черен копринен пеньоар, и се взираше в нея. На потрепващата светлина на газената лампа приличаше на сладострастен призрак.

В очите на Огъста имаше нещо странно. Първоначално Мейзи не успя да схване какво означава изражението й. След малко обаче разбра и изтръпна от страх.

Погледът й изразяваше триумф.

Още щом забеляза голото момиче, Огъста осъзна, че това е шансът й веднъж завинаги да се отърве от Хю. Позна веднага младата жена — тя бе пропадналата уличница, която я бе обидила в парка. Онази, която наричаха „Лъвицата“. Още тогава през ума й бе минала мисълта, че тази малка никаквица някой ден може да забърка Хю в сериозни неприятности: в начина, по който виреше гордо глава и в бляскавия й поглед имаше нещо арогантно и неотстъпчиво. Дори сега, когато би трябвало да е засрамена до смърт, стоеше чисто гола и хладнокръвно отвръщаше на погледа й. Имаше великолепно тяло, дребно, но добре оформено, със закръглени млечнобели гърди и буйно, тъмнорусо окосмяване на слабините. Гледаше така надменно и дръзко, като че ли Огъста, а не тя, бе натрапницата. Обаче именно тя щеше да предизвика падението на Хю.

В съзнанието на Огъста вече се оформяше план, когато ненадейно забеляза проснатия на земята Едуард, чието лице бе обляно в кръв.