Кен Фолет - Опасно богатство

Соли обърна двойка и четворка, тоест шест. Дясната страна също бе изгубила от банката.

А Тонио бе разорен.

Той пребледня и сякаш му прилоша. Измърмори нещо — Мики осъзна, че проклина на испански.

Мики потисна триумфалната си усмивка и придърпа печалбата към себе си… но видя нещо, от което му секна дъхът. Сърцето му почти спря да бие от ужас.

На масата имаше четири четворки спатия.

Предполагаше се, че играят с три колоди карти. Всеки, който забележеше четирите еднакви четворки, моментално щеше да разбере, че към тестетата е добавено още едно.

Това бе рискът, който човек поемаше с този конкретен начин на мамене; шансът да се случи подобно нещо беше приблизително едно на сто хиляди.

Ако някой видеше това несъответствие, не Тонио, а Мики щеше да бъде съсипан.

До момента никой не бе установил аномалията. В тази игра боята на картите нямаше значение, затова и спатиите не се набиваха на очи. Мики бързо грабна картите. Сърцето му лудо биеше. Тъкмо благодареше отново на звездите, че му се е разминало, когато Едуард каза:

— Я чакайте малко… на масата имаше четири четворки спатия.

Мики го наруга наум, задето бе направил такъв гаф. Едуард само разсъждаваше на глас — той, естествено, нямаше никаква представа за замисъла на Мики.

— Не е възможно — заяви виконт Монтан. — Играем с три тестета карти, следователно има само три четворки спатия.

— Точно така — продължи да упорства Едуард.

Мики издуха дима от пурата си.

— Ти си пиян, Пиластър. Едната беше четворка пика.

— О, съжалявам.

Виконт Монтан отбеляза:

— По това време на нощта кой може да забележи разлика между пики и спатии?

За втори път Мики реши, че му се е разминало — и отново се оказа, че е избързал да се радва.

Тонио предложи с войнствен тон:

— Хайде да разгледаме картите.

Сърцето на Мики замря. Картите от последната ръка бяха сложени на купчинката, която се размесваше и влизаше отново в играта, когато тестето у „банкера“ свършеше. Ако сега обърнеха тези използвани вече карти, неминуемо щяха да открият четирите еднакви четворки — а това означаваше края на Мики.

Той каза отчаяно:

— Надявам се, че не поставяш под съмнение думата ми?

Това бе много сериозно предизвикателство, особено когато човек го отправяше в клуб за джентълмени. Не бяха изминали много години от времето, когато подобни думи водеха до дуел. Хората на съседните маси започнаха да следят случващото се. Всички очакваха отговора на Тонио.

Мики съобразяваше бързо. Беше казал, че една от четворките е била пика, а не спатия. Ако можеше да измъкне четворка пика от горната част на купчината „изчистени“ карти, тя щеше да докаже твърдението му и с малко повече късмет, никой нямаше да проверява останалите.

Първо обаче трябваше да открие четворка пика. Със сигурност имаше поне три такива. Някоя от тях може да бе попаднала в купчинката вече минали карти на масата, но имаше голям шанс поне една да е сред онези, с които играеха — и които в момента бяха в ръцете му.

Това бе единствената му надежда.

Докато всички погледи бяха приковани в Тонио, Мики обърна тестето в ръцете си към него. С пестеливи движения на палеца си обърна един по един ръбовете на всяка карта. Не откъсваше очи от Тонио, но същевременно държеше картите така, че да вижда символите и буквите или цифрите в ъгълчетата им.

Тонио упорстваше:

— Да разгледаме и изчистените!

Останалите се обърнаха към Мики. Той не трябваше да си изпуска нервите в никакъв случай. Продължи да върти тестето в ръцете си, като се молеше за четворка пика. В разгара на подобна драма никой не обръщаше внимание на действията му. Картите, които бяха под въпрос, се намираха на купчинка на масата, така че не би трябвало да има значение какво прави с онези в ръката си. Човек би трябвало да се загледа наистина внимателно, за да разбере, че Мики оглежда скритата в дланите му колода. Дори и в такъв случай наблюдателят надали би осъзнал веднага, че заниманието му е съмнително.

Не можеше обаче да се уповава на честта си до безкрайност. Рано или късно някой от тях щеше да изгуби търпение, да зареже учтивостите и да вземе купчината „изчистени“ карти. С цел да спечели няколко ценни секунди, отбеляза:

— Ако не можеш да губиш като мъж, може би ще е по-добре да не играеш изобщо!

Усети, че по челото му избиват капчици пот. Чудеше се дали в бързината не е пропуснал някоя четворка пика.

Соли каза кротко:

— Нищо няма да ни стане, ако погледнем, нали така?