Кен Фолет - Опасно богатство

— Напротив — обаче си заслужаваше, само за да видя изражението на лицето й. Тогава започнах да те харесвам.

— Затова ли ме покани на вечеря?

— Да. Ти защо ми отказа?

— Защото Ейприл ме светна, че нямаш пари.

— Имам достатъчно за две пържоли и сливов пудинг.

— Кое момиче би устояло на подобно предложение? — пошегува се тя.

Той се разсмя.

— Ела с мен днес вечерта. Ще отидем до „Креморн Гардънс“ 8 8 Креморн Гардънс — градините „Креморн“, популярно място за забавления между Темза и „Кингс роуд“. Между 1845 и 1877 г. там има салони за танци, ресторанти и други места за забавления. — Б.пр. и ще потанцуваме.

Тя се изкушаваше, но се сети за Соли и изпита вина.

— Не, благодаря.

— И защо?

Тя си задаваше същия въпрос. Не беше влюбена в Соли, нито получаваше пари от него: защо тогава се пазеше за него? „Аз съм на осемнайсет години“, помисли си, „и ако не мога да отида на танци с някое момче, което ми допада, какъв изобщо е смисълът на живота?“.

— Добре, тогава.

— Ще дойдеш ли?

— Дааа.

Той се усмихна широко. Щастлив бе от решението й.

— Да мина ли да те взема?

Мейзи не искаше той да вижда порутената сграда в Сохо, където бе стаята им с Ейприл.

— Не, нека се срещнем някъде.

— Добре. Да идем до Уестминстърския кей и да се качим на парахода за Челси.

— Да! — възкликна тя. Толкова въодушевена не се бе чувствала от месеци. — В колко часа?

— В осем добре ли е?

Тя започна бързо да изчислява: Соли и Тонио щяха да пожелаят да останат до последното надбягване. След това щяха да се качат на влака за Лондон. Щеше да си вземе довиждане със Соли на гара „Виктория“ и да върви пеша до Уестминстър. Реши, че може да се справи.

— Обаче ако закъснея, ще ме чакаш ли?

— И цялата нощ, ако трябва!

Всеки път, като се сетеше за Соли, я пронизваше чувство за вина.

— Сега трябва да се върна при приятелите си.

— Ще повървя с теб — разпалено предложи той.

Мейзи обаче не искаше.

— Най-добре ще е да не го правиш.

— Както кажеш.

Протегна му ръка и Хю я стисна. Жестът изглеждаше странно официален и не на място.

— До довечера! — изпрати го тя.

— Ще бъда там.

Обърна се и се отдалечи. Усещаше погледа му върху гърба си. „Добре сега, това защо го направих?“, запита се. „Искам ли да излизам с него? Харесвам ли го наистина? При първата ни среща се скарахме така, че развалихме настроението на всички. Днес той пак бе готов да се разправя с мен и сигурно щеше да стане същото, ако не бях успокоила нещата. Ние наистина не се разбираме. Няма начин да танцуваме заедно! Може и да не отида довечера.“

Само че той имаше такива хубави сини очи!

Реши повече да не мисли за това. Съгласила се бе да се срещнат и щеше да удържи на думата си. Може би щеше да й хареса, а може би не; но да се безпокои предварително бе безсмислено, така нищо нямаше да постигне.

Трябваше да си измисли повод, за да не излезе със Соли. Той смяташе, че ще я води на вечеря днес. Както и да е, Соли никога не се усъмняваше в нея. Щеше да приеме извинението й, колкото и неправдоподобна да бе изтъкнатата причина. Въпреки това тя щеше да се постарае да измисли нещо убедително, защото изпитваше угризения да злоупотребява така грубо с доверчивата му, добродушна природа.

Откри останалите на същото място, където ги бе оставила. Целият следобед бяха кръстосвали между оградата на пистата и букмейкъра в карирания костюм. Очите на Ейприл и Тонио горяха триумфално. Веднага щом Ейприл видя Мейзи, побърза да й съобщи:

— Спечелихме сто и десет лири — не е ли невероятно?!

Мейзи се радваше за Ейприл. Това бяха страшно много пари, получени срещу нищо. Докато ги поздравяваше, се появи Мики Миранда — разхождаше се бавно, а палците му бяха пъхнати в джобовете на гълъбовосивия му елек. Тя не се учуди, че го вижда тук. Всички идваха в Гудууд.

Въпреки че Мики бе изключително привлекателен, Мейзи не го харесваше. Той й напомняше на управителя на цирка, който смяташе, че всички жени би трябвало да приветстват с бурна радост предложенията от негова страна и ако някоя му откажеше, го приемаше за страхотна обида. Както винаги, Едуард Пиластър вървеше плътно зад Мики. Мейзи се чудеше какви точно са взаимоотношенията им. Двамата бяха толкова различни: Мики беше строен, уверен, обличаше се безукорно — а Едуард бе едър, непохватен и груб. Защо тогава не се отделяха един от друг? Повечето хора обаче бяха като омагьосани от Мики. Тонио се отнасяше с него едновременно с безпокойство и благоговение, както някое пале би гледало жестокия си господар.