Кен Фолет - Опасно богатство

Нервно погледна към другите мъже, които се разхождаха по пътеките, криволичещи между лехите с цветя. Боеше се, че някой ще го разпознае. Имаше съвсем малко представители на висшата класа, като някои бяха дошли с момичета. Всички те обаче внимателно отбягваха погледа на Хю и той осъзна, че също като него се опасяват да не бъдат забелязани тук. Реши, че и да види познати в Градините, те надали ще искат да разгласяват срещата им. Това го успокои.

Беше горд от вида на Мейзи. Тя носеше синьо-зелена рокля с дълбоко деколте и турнюр, а върху вдигнатата й в небрежен кок коса бе кацнало жизнерадостно моряшко кепе. Много хора й хвърляха възхитени погледи.

Минаха покрай зала за балетни представления, ориенталски цирк, затревено игрище за игра на кегли и няколко стрелбища, после влязоха да вечерят в един ресторант. За Хю това бе ново преживяване. Макар напоследък ресторантите да бяха придобили популярност, те все още се използваха основно от средната класа. Хората от висшата класа не харесваха особено идеята да ядат на публично място. Младите мъже като Едуард и Мики често се хранеха навън, но те самите го възприемаха като белег за разкрепостеност, като „посещение при простолюдието“. Освен това го правеха единствено в случаите, когато си търсеха лека жена или вече бяха намерили такава за вечерта.

През цялото време, докато траеше вечерята, Хю се опитваше да не мисли за гърдите на Мейзи. Горната им част сладострастно се показваше над ръба на деколтето; кожата им бе много светла и покрита с лунички. Само веднъж бе виждал голи женски гърди, преди няколко седмици в „При Нели“. Никога обаче не бе докосвал. Дали бяха твърди като мускули, или меки и отпуснати? Когато жената свалеше корсета си, дали се мърдаха при всяка крачка, или оставаха неподвижни? Ако ги пипнеш, дали хлътваха под натиска, или бяха твърди и оказваха съпротива като капачката на коляно? Дали щеше да му позволи да ги докосне? Понякога дори си представяше как ги целува — както бе сторил онзи мъж в бордея с гърдите на проститутката — но това бе тайно желание, от което се срамуваше. Всъщност, той изпитваше някакъв неопределен срам от всички тези чувства. Струваше му се, че само някой истински скот би могъл да седи с жена и през цялото време да си мисли за голото й тяло, сякаш тя самата изобщо не го интересува и иска единствено да я използва. Въпреки това не можеше да се възпре, особено с Мейзи, която бе така съблазнителна.

Докато вечеряха, в друга част на Градините избухнаха фойерверки. Гърмежите и ярките проблясъци разстроиха лъвовете и тигрите в менажерията, които започнаха силно да ръмжат в протест. Хю си спомни, че Мейзи е работила в цирк и я попита как е било там.

— Човек опознава много добре останалите, когато живее в такава близост с тях — замислено произнесе тя. — От една страна това е добре, а от друга — никак. Хората си помагат през цялото време. Имат любовни връзки, много се карат, понякога дори се бият… За четирите години, които прекарах с цирка, имаше две убийства.

— Мили боже!

— Освен това парите са несигурни.

— Защо?

— Когато хората трябва да затягат коланите, забавленията са първото нещо, от което се отказват.

— Никога не съм разсъждавал над това. Трябва да запомня да не инвестирам парите на банката в нищо, свързано със забавления.

Тя се усмихна.

— Непрекъснато ли мислиш за финанси?

„Не“, каза си Хю, „непрекъснато мисля за гърдите ти“. На глас обаче произнесе:

— Трябва да разбереш. Аз съм синът на черната овца в семейството. Зная за банкерството много повече от останалите младежи с фамилия Пиластър, обаче трябва да работя двойно повече от тях, за да се докажа.

— А защо е толкова важно да се докажеш?

Хю си помисли, че това е добър въпрос. Известно време разсъждаваше върху него. След около минута отговори:

— Май винаги съм бил такъв. В училище задължително трябваше да съм първенец в класа. След банкрута на баща ми положението се влоши: всички смятат, че ще бъда като него, а пък аз трябва да им покажа, че грешат.

— Знаеш ли, и аз донякъде се чувствам така. Никога няма да живея като майка си, постоянно на ръба на нищетата. Ще имам пари, без значение какво трябва да направя, за да ги получа!

Хю я попита възможно най-внимателно.

— Затова ли излизаш със Соли?

Мейзи се намръщи и за момент той се уплаши, че ще му се ядоса. Мигът обаче отмина и тя се усмихна подигравателно.

— Предполагам, че въпросът ти е честен. Ако наистина държиш да научиш истината, не се гордея с връзката си със Соли. Подведох го, като му дадох известни… надежди.