Кен Фолет - Опасно богатство

В Градините бе станало още по-шумно и нещата загрубяваха. Наложи им се да се отклонят, за да заобиколят отдалече схватката между шест или седем млади мъже, които крещяха пиянски, размахваха юмруци и се събаряха на земята. Хю забеляза известен брой жени, които вървяха сами и се зачуди дали са проститутки. В атмосферата имаше нещо заплашително и той почувства, че трябва да предпази Мейзи.

А после се появи тълпа от трийсет или дори четирийсет млади мъже, които се втурнаха срещу хората, събаряха шапките от главите им, блъскаха жените настрана, а мъжете — на земята. Нямаше как да им се изплъзне човек: те вървяха не само по пътеката, но и през поляните от двете й страни. Хю реагира бързо. Застана пред Мейзи, с гръб към приближаващата се опасност, после свали шапката си и силно прегърна момичето с две ръце. Тълпата пияни младежи ги връхлетя и подмина. Някой силно блъсна Хю с лакът по гърба и той се олюля, но успя да остане изправен. Все така не изпускаше Мейзи от прегръдката си. От едната му страна някакво момиче бе съборено на земята, а от другата млад мъж получи юмрук в лицето. После хулиганите се изгубиха.

Хю отпусна леко ръце и погледна към Мейзи. Тя вдигна очите си, в които се четеше очакване. Хю се наведе колебливо и я целуна. Устните й бяха възхитително меки и подвижни. Той затвори очи. Чакал бе години за това: тази целувка бе първата в живота му. И бе прекрасна, също като в мечтите му. Вдъхна дълбоко уханието й. Устните й нежно се движеха, допрени в неговите. Той не искаше никога да спират.

Тя се отдръпна първа. Изгледа го строго, после силно го прегърна и притегли тялото му към себе си.

— Можеш да провалиш всичките ми планове — тихо промълви.

Хю не бе сигурен какво иска да каже.

Погледна встрани и съзря едно уединено кътче със свободна пейка. Събра всичкия си кураж и попита:

— Искаш ли да седнем?

— Добре.

Проправиха си път в тъмното и се настаниха на дървената пейка. Хю отново целуна Мейзи.

Този път се чувстваше съвсем малко по-уверен. Обви с ръка раменете й и я придърпа към тялото си, а с другата си ръка повдигна брадичката й. А после я целуна много по-страстно от преди, като притискаше силно устните си към нейните. Тя му отвърна със страст, изви тялото си и гърдите й се притиснаха в него. Хю се изненада от готовността й, макар в действителност да не знаеше причина, поради която момичетата да не харесват целуването толкова, колкото и мъжете. Охотата й направи изживяването двойно по-възбуждащо.

Погали бузата и врата й, после ръката му легна върху рамото й. Искаше му се да докосне гърдите й, но се страхуваше, че ще се обиди, затова се поколеба. Тя притисна устни към ухото му и едновременно го целуна и му прошепна:

— Можеш да ги докоснеш.

Стресна се от способността й да чете мислите му, но поканата й го възбуди дотолкова, че почти не успяваше да се сдържа — не само защото проявяваше желание, но и защото бе споделила желанието си на глас. „Можеш да ги докоснеш.“ Възглавничките на пръстите му се спуснаха по рамото й, минаха ключицата, достигнаха гърдите й и той докосна извивките им, които се подаваха над ръба на деколтето. Кожата й бе нежна и топла. Не беше сигурен какво да стори след това. Дали да се опита да бръкне под плата?

Мейзи даде отговор на незададения му въпрос. Хвана ръката му и я притисна към роклята си, точно под деколтето.

— Стисни ги, но лекичко — прошепна.

Той го направи. Откри, че не са като мускули или като капачка на коляно, ами по-податливи — с изключение на твърдите зърна. Ръката му се прехвърляше от едната върху другата, галеше ги и ги притискаше. Дъхът на Мейзи изгаряше врата му. Хю имаше чувството, че може да прави това цяла нощ, обаче спря и отново я целуна по устните. Този път тя отвърна на целувката му за кратко, а после се отдръпна. Целуна го и се дръпна назад, а после пак и пак — и това бе дори по-вълнуващо. Той осъзна, че има много начини да се целуваш.

Изведнъж тя застина.

— Слушай! — подкани го.

Хю бе долавял, макар и не особено ясно, че шумотевицата и хаосът в Градините се усилват. Сега вече се чуваха трясъци и викове. Хвърли поглед към алеята и забеляза, че всички се разбягват в различни посоки.

— Сигурно има сбиване — предположи.

После обаче чу полицейска свирка.

— Проклятие! — изруга. — Сега ще стане лошо.

— Най-добре ще е да се махаме — предложи Мейзи.

— Хайде да се промъкне до входа откъм „Кингс роуд“ и да видим дали можем да си хванем файтон.

— Хубаво.