Кен Фолет - Опасно богатство

Мики внимателно каза:

— Тонио има слабост.

— А, така ли?

— Проблеми с хазарта. Залага повече, отколкото може да си позволи — и губи.

— Може би ще успееш да му уредиш някоя игра?

— Може би.

През ума на Огъста мина мисълта, че е възможно Мики да знае как се лъже на карти. Само че нямаше начин да го попита: самото предположение би било смъртна обида за всеки джентълмен.

Мики продължи:

— Вероятно ще се окаже скъпо начинание. Ще ми предоставите ли средствата?

— Колко ще ти трябват?

— Сто лири, страхувам се.

Огъста не се поколеба: животът на Теди бе заложен на карта.

— Така да бъде — съгласи се тя.

После в къщата се разнесоха гласове, сигурно останалите гости бяха започнали да пристигат.

Огъста се изправи.

— Не съм сигурна как да постъпя с Хю — сподели обезпокоено. — Ще трябва да си помисля. А сега да влизаме вътре.

Зълва й Маделин вече бе дошла и започна да говори в мига, в който прекрачиха прага:

— Този шивач ще ме накара да се пропия — два часа за един подгъв, нямам търпение да изпия чаша чай, а, да, дали случайно имаш още от онази божествена бадемова торта, о, боже! — не е ли твърде горещо днес?

Огъста съзаклятнически стисна ръката на Мики и се настани на масата, за да им налее чай.

В Лондон бе горещо и влажно, а населението копнееше за свеж въздух и открити пространства. През първия ден на август всички отидоха на конните надбягвания в Гудууд.

Пътуваха със специални влакове от гара „Виктория“ в южен Лондон. Отделните класи на британското общество бяха грижливо отразени в организацията на пътуването: висшата пътуваше в луксозно мебелираната първа класа, дребните търговци и учителите — малко посбутани, но все пак комфортно настанени във втора класа, а работниците във фабрики и домашните прислужници бяха натъпкани на твърди дървени пейки в трета.

Когато слязоха от влака, аристокрацията се качи на карети, средната класа се насочи към омнибусите 7 7 Омнибус — многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар. — Бел.прев. , а работническата тръгна пеша. Провизиите за пикник на богатите бяха изпратени с по-ранни влакове: млади, яки слуги носеха на раменете си огромен брой плетени кошници, пълни с порцеланови съдове и ленени покривки, печени пилета и краставици, шампанско и оранжерийни праскови. За не толкова богатите имаше сергии, където се продаваха наденички, миди и раци, и бира. Бедните носеха със себе си хляб и сирене, увити в носни кърпички.

Мейзи Робинсън и Ейприл Тилзли дойдоха със Соли Грийнборн и Тонио Силва. Тяхната позиция в обществената йерархия не бе съвсем ясна. Соли и Тонио несъмнено принадлежаха към първа класа, докато Мейзи и Ейприл би трябвало да отидат в трета. Соли направи компромис, като купи билети за втора класа, след което се качиха на омнибуса, за да прекосят хълмовете и да отидат до хиподрума.

Соли обаче твърде много държеше на храната, за да се задоволи с обяд от някоя сергия, затова предварително бе изпратил четирима слуги с обилно количество студена сьомга и бяло вино, поставени в лед. Постлаха снежнобяла покривка на земята и седнаха край нея върху свежата, гъвкава трева. Мейзи хранеше Соли с отбрани хапки. Тя все повече се привързваше към него. Той бе мил с всички, винаги бе забавен и интересен събеседник. Лакомията бе единственият му порок. Тя все още не му се бе отдала напълно, но изглежда, че колкото повече му се дърпаше, толкова повече я харесваше той.

Надбягванията започнаха след обяда. Пред една будка наблизо бе застанал букмейкър, който извикваше залозите. Облечен бе в крещящ кариран костюм, носеше широка копринена вратовръзка, голяма китка цветя на ревера си и бяла шапка. На рамото му бе преметната грамадна кожена чанта с пари. Застанал бе под плакат с надпис: „Уил, Тъкър, «Кингс Хед», Чичестър“.

Тонио и Соли залагаха на всяко надбягване. Мейзи се отегчи: всички надбягвания бяха еднакви, ако не залагаш. Ейприл не искаше да остави Тонио, но Мейзи реши да се отдели от останалите за малко и да разгледа наоколо.

Конете не бяха единствената атракция. На хълмовете около хиподрума имаше множество палатки, сергии и колички със стоки. Имаше бараки за хазартни игри, представления с уроди, а мургави циганки с ярки тюрбани предсказваха бъдещето. Разни хора продаваха джин, ябълково вино, пайове с месо, портокали и библии. Латернаджии и оркестри се съревноваваха, а през тълпите се скитаха фокусници, жонгльори и акробати и просеха по някое пени. Имаше танцуващи кучета, джуджета, гиганти и мъже на кокили. Шумната и весела карнавална атмосфера силно напомняше на Мейзи за цирка и тя усети пристъп на носталгия и съжаление за живота, който бе изоставила. Артистите бяха дошли, за да измъкнат пари от публиката по всеки възможен начин и фактът, че успяваха, стопляше сърцето й.