Кен Фолет - Опасно богатство

Тези приказки бяха пълни глупости, при това много обидни.

— Как се осмеляваш! — възкликна Огъста, но сега не говореше с обичайните си убедителност и властност.

Самюъл не й обърна внимание.

— Учениците не са повярвали на тази история. Дейвид е посещавал същото училище, при това неотдавна. Познавал е много от по-големите момчета. След разговорите с тях подозренията му се усилили.

— Цялата идея е нелепа!

— Мидълтън е доста упорита и свадлива личност, както, впрочем, и всички други адвокати — заяви Самюъл, без да обръща внимание на възраженията й. — Той няма да остави нещата така.

— Изобщо не може да ме уплаши!

— Това е добре, защото съм сигурен, че много скоро можеш да очакваш посещение от него. — Тръгна към вратата. — Няма да остана за чая. Приятен ден, Огъста.

Огъста тежко се отпусна на дивана. Не бе успяла да предвиди това — а и как би могла? Триумфът й над Самюъл бе помрачен. Тази стара история бе изплувала отново, седем години по-късно, макар че вече би трябвало да е напълно забравена! Ужасно се страхуваше за Едуард. Ако му се случеше нещо лошо, тя не би го понесла. Стисна главата си с ръце, сякаш така щеше да спре пулсиращата болка в нея. Какво можеше да направи?

В този миг влезе Хастед, главният й прислужник. Следваха го две прислужнички с подноси с чай и сладкиши.

— Ако позволите, мадам? — произнесе той с уелския си акцент.

Очите на Хастед сякаш винаги гледаха в две различни посоки и хората не бяха сигурни в коя от тях да насочат вниманието си. Това бе много объркващо в началото, но Огъста бе свикнала. Сега само кимна в отговор.

— Благодаря ви, мадам — каза той и тримата започнаха да подреждат порцелана.

Понякога Огъста се успокояваше от раболепните маниери на Хастед и вида на слугите, които изпълняваха безропотно нарежданията й. Днес обаче това не й действаше. Стана и отиде до отворените френски прозорци. Слънчевата градина също не й действаше умиротворително. Как щеше да спре Дейвид Мидълтън?

Все още се измъчваше с този проблем, когато пристигна Мики Миранда.

Радваше се да го види. Той бе привлекателен, както винаги — с черен фрак и раирани панталони, с безупречна бяла яка и бяла сатенена вратовръзка. Забеляза, че е разстроена, и веднага прояви състрадание. Прекоси стаята с грациозността и бързината на пантера. Гласът му бе като милувка:

— Госпожо Пиластър, какво, за бога, ви е обезпокоило така?

Доволна бе, че именно той е дошъл първи. Сграбчи ръцете му.

— Случи се нещо ужасно!

Дланите му бяха отпуснати върху кръста й, сякаш двамата танцуваха. Когато пръстите му се притиснаха към хълбоците й, през тялото й премина тръпка от удоволствие.

— Не се тормозете — успокоително промълви той. — Разкажете ми какво е станало.

Тя започна да си възвръща равновесието. В такива моменти наистина много харесваше Мики. Това й напомняше какво бе изпитвала към младия граф Странг като момиче. Мики много й приличаше на Странг с елегантните си жестове, красивите дрехи и най-вече с плавните си движения, гъвкавостта на крайниците си и грациозното си тяло, което работеше като добре смазан механизъм. Странг бе светъл англичанин, а Мики — мургав латиноамериканец, но и двамата притежаваха умението да я карат да се чувства изключително женствена. Искаше й се да притегли тялото му към себе си и да отпусне буза на рамото му…

Видя как я зяпат прислужниците и осъзна, че позата, в която са застанали — Мики бе съвсем близо и бе сложил ръце на бедрата й — не е твърде прилична. Откъсна се от него, хвана го за ръката и го поведе през френските прозорци към градината, където любопитните слуги нямаше да ги чуват. Въздухът бе топъл и благоуханен. Седнаха съвсем близо един до друг на една дървена пейка, разположена на сянка. Огъста се обърна с лице към него и го погледна. Копнееше да не пуска ръката му — обаче това би било непристойно.

Той каза:

— Видях Самюъл да си тръгва от тук — това има ли нещо общо?

Огъста говореше съвсем тихо и Мики се приведе ниско над нея, за да я чува. Лицето му бе толкова близо, че би могла да го целуне, почти без да помръдва.

— Дойде да ми каже, че няма да преследва поста на старши партньор.

— Добри новини!

— Да. Това означава, че съпругът ми със сигурност ще получи мястото.

— А Папа ще има пушките си.

— Веднага, щом Сет се пенсионира.

— Вбесяващо е, че дъртият Сет още се държи! — възкликна Мики. — Папа непрекъснато ме пита кога ще стане.

Огъста знаеше защо Мики е толкова притеснен: страхуваше се, че баща му ще го изпрати обратно в Кордоба.