Кен Фолет - Опасно богатство

— В Болоня е настъпила паника.

Това възбуди любопитството на Хю. След краха във Виена, в различни части на Европа фалираха няколко банки и отделни компании. Това обаче бе първият случай на „паника“. Поне засега, Лондон не бе понесъл сериозни щети. През юни лихвеното ниво на банките, което бе като барометър за финансовия свят, се бе вдигнало до седем процента — тоест, не бе опасно високо — но вече се бе смъкнало на шест процента. Въпреки това, днес можеше да има известни сътресения.

Огъста отсече:

— Вярвам, че паниката няма да ни засегне.

— Стига да сме внимателни, няма — съгласи се Джоузеф.

— Днес обаче е почивен ден. В банката няма да има кой да ти направи чая!

— Осмелявам се да допусна, че един ден мога да оцелея и без чай.

— След час ще ти изпратя Сара. Тя е приготвила черешова торта, любимата ти — ще ти донесе от нея и ще ти направи чай.

Хю усети, че му се отваря възможност и опита:

— Да дойда ли с теб, чичо? Може да ти потрябва помощник.

Джоузеф поклати глава.

— Няма да се нуждая от теб.

Огъста се намеси:

— Може да ти свърши някои дребни задачи и поръчки, скъпи.

Хю каза с усмивка:

— А може пък да се нуждае от съвета ми.

Джоузеф не оцени шегата.

— Смятам само да прочета телеграфните съобщения и да реша какво трябва да се свърши утре сутрин, когато отвори борсата.

Макар да бе глупаво от негова страна, Хю продължи да настоява:

— Бих искал да дойда, па макар и само от любопитство.

Винаги бе грешка да дразниш с упорството си Джоузеф.

— Казах ти вече, че нямам нужда от теб! — изнервено отсече той. — Върви в парка с леля си, трябва да я съпроводи някой.

И след тези думи си сложи шапката и излезе.

Огъста отбеляза:

— Имаш таланта абсолютно ненужно да нервираш хората, Хю. Вземи си шапката, аз съм готова за тръгване.

Хю нямаше особено желание да излиза на разходка с Огъста, но чичо му бе наредил да го направи. Освен това искаше да види Лъвицата, така че предпочете да не спори.

Появи се дъщерята на Огъста, Клемънтайн. Тя също бе облечена и готова за излизане. Хю си бе играл с братовчедка си, когато бяха деца, и открай време знаеше, че е порта. Когато бе на седем, тя помоли Хю да й покаже „малкия Хю“, а после каза на майка си какво бе направил и той изяде голям пердах. На двайсет години Клемънтайн приличаше на майка си, само че надменното излъчване на Огъста у нея бе заменена с лукавство.

Излязоха и кочияшът им помогна да се качат във файтона, който бе съвсем нов и боядисан в ярък син цвят. Теглеха го двойка великолепни сиви скопени жребци — екипаж, подходящ за съпругата на голям банкер. Огъста и Клемънтайн седнаха с лице по посока на движението, а Хю се настани срещу тях. Гюрукът бе свален, за да се насладят на прекрасното слънце, но дамите отвориха чадърчетата си. Кочияшът размаха камшик и потеглиха.

Няколко минути по-късно вече бяха на „Саут Керидж драйв“. Наистина имаше страшно много движение, както твърдеше авторът на онова писмо до „Таймс“. Виждаха се стотици ездачи — мъже с цилиндри и жени, седнали настрани на дамските си седла; десетки карета от всякакъв вид — отворени и затворени, с две колела и с четири; имаше много деца на понита, двойки, които вървяха пеша, бавачки и дойки с бебешки колички и хора, разхождащи кучетата си. Каретите блестяха, наскоро боядисани, конете бяха сресани и натимарени, мъжете носеха официално ежедневно облекло, а жените се кипреха в ярките цветове, на които можеха да се радват благодарение на новите химически бои. Всички се движеха бавно, за да имат възможност да огледат конете и каретите, роклите и шапките. Огъста приказваше с дъщеря си и разговорът им не изискваше участие от страна на Хю. Той само показваше съгласието си от време на време.

— Ето я лейди Сейнт Ан с широкопола шапка с цветя! — възкликна Клемънтайн.

— Шапките в стил „Доли Вардън“ излязоха от мода преди година — отбеляза Огъста.

— Бре, бре — бе коментарът на Хю.

Застигна ги друга карета и Хю видя леля си Маделин Хартшорн. Помисли си, че ако леля Маделин имаше бакенбарди, щеше да изглежда точно като брат си Джоузеф. Тя бе най-близката приятелка на Огъста сред членовете на семейството. Заедно двете контролираха социалния живот на Пиластрови. Огъста бе движещата му сила, но Маделин бе нейна вярна последователка.

Каретите спряха и дамите си размениха поздрави. Задръстваха движението и две-три други карета спряха зад тях.

Огъста предложи:

— Ела с нас, Маделин, искам да говоря с теб.