Кен Фолет - Опасно богатство

Кочияшът на Маделин й помогна да слезе от каретата си и да се качи във файтона на Огъста, след което отново потеглиха.

— Те заплашват да кажат на стария Сет за секретаря на Самюъл — заяви Огъста.

— О, не! — притесни се Маделин. — Не бива да го правят!

— Говорих с Джоузеф, обаче те няма да спрат — продължи Огъста.

На Хю буквално му секна дъхът заради искрената загриженост, която се долавяше в гласа й. Как го правеше? Може би успяваше да убеди себе си, че истината е онова, което на нея й бе изгодно да каже в даден момент.

— Ще говоря с Джордж — заяви Маделин. — Подобен удар би могъл да убие скъпия чичо Сет.

Хю си поигра с идеята да предаде този разговор на чичо си. Каза си, че Джоузеф със сигурност ще се ужаси, като чуе как той и останалите партньори са манипулирани от съпругите си. Само че те нямаше да повярват на Хю. Той не бе никой — и затова Огъста не се притесняваше какво казва в негово присъствие.

Файтонът им намали толкова много хода си, че почти спря. Пред тях се бяха скупчили коне и карети.

Огъста попита изнервено:

— Каква е причината за това?

— Сигурно е Лъвицата! — възбудено възкликна Клемънтайн.

Хю нетърпеливо огледа тълпата, но не можа да разбере на какво се дължи забавянето. Виждаха се няколко разнообразни карети, девет или десет коня и известен брой пешеходци.

Огъста пак запита:

— Каква лъвица? За какво става дума?

— О, майко, тя е много прочута!

Когато файтонът на Огъста се приближи още малко към мястото, от тълпата изскочи една елегантна двуместна карета, в която бяха запрегнати две пъргави понита. Управляваше я жена.

— Това е Лъвицата! — изписка Клемънтайн.

Хю хвърли поглед към жената в леката карета и се удиви, когато я позна.

Тя бе Мейзи Робинсън!

Жената размаха камшик и понитата увеличиха скоростта си. Тя носеше кафяв костюм от мериносова вълна, украсен с копринени волани, а на гърлото си имаше бежова папионка. На главата й бе кацнал малък, закачлив цилиндър с извита периферия.

Хю усети, че отново го обзема гняв заради онова, което бе казала за баща му. Тя не знаеше нищо за финансовия свят и нямаше право с такава лекота да обвинява хората в безчестие. Независимо от това, не можеше да спре да си мисли колко невероятно изглежда. Всичко у нея бе неустоимо очарователно — и начинът, по който държеше дребното си, стегнато тяло на седалката, и леко наклонената шапка на главата й, дори движенията й, когато размахваше камшика и дърпаше юздите.

Значи Лъвицата бе Мейзи Робинсън! Обаче откъде се бе сдобила така неочаквано с коне и карети? Да не би да бе намерила пари? С какво се бе захванала?

Докато Хю все още се чудеше на това, се случи злополука.

Покрай файтона на Огъста мина един нервен чистокръвен кон, който се подплаши от лая на дребен, но вдигащ много шум териер. Породистото животно се втурна напред, ездачът му полетя към земята — и падна точно пред малката карета на Мейзи.

Тя светкавично смени посоката, при което демонстрира завидни умения в управлението на конете и возилото. Когато зави обаче, се озова точно пред впряга на Огъста, чийто кочияш бе принуден рязко да дръпне юздите. Мъжът изруга.

Мейзи спря каретата си отстрани. Всички погледи се насочиха към хвърления на земята ездач. Той, изглежда, не бе наранен. Изправи се на крака без чужда помощ, изтупа се и тръгна с проклятия на уста да хване коня си.

Мейзи разпозна Хю.

— И това ако не е Хю Пиластър! — извика.

Той се изчерви.

— Добро утро — поздрави я, но нямаше представа какво да стори след това.

От гледна точка на етикета бе направил сериозна грешка. Не би трябвало да показва, че познава Мейзи, докато е с лелите си, защото нямаше начин да им представи подобна личност. Вместо това би трябвало да я пренебрегне.

Мейзи обаче не направи опит да заговори дамите.

— Харесват ли ти понитата? — попита го.

Изглежда бе забравила скарването им.

Хю бе поразен и напълно объркан от тази красива, изненадваща жена, уменията й да управлява карета и безгрижното й поведение.

— Много са хубави — отвърна, без да ги поглежда наистина.

— Продават се.

В този миг леля Огъста отсече с леден тон:

— Хю, ако обичаш, кажи на тази личност да ни пусне да минем!

Мейзи я погледна за първи път.

— Я си затваряй плювалника, дърта кучка такава — каза нехайно.

Клемънтайн ахна, а леля Маделин тихо изпищя от ужас. Хю зяпна. Великолепните дрехи и скъпият екипаж на Мейзи го бяха накарали да забрави, че тя всъщност е хлапе от бедняшките квартали. Думите й бяха така съвършено вулгарни, че за миг Огъста не знаеше как да отвърне. Никой никога не се осмеляваше да й говори по този начин.