Кен Фолет - Опасно богатство

— А защо си тръгна?

— Пораснаха ми тези — отвърна Мейзи и разлюля гърдите си. Един минувач на средна възраст я видя и очите му за малко да изхвръкнат от орбитите си. — Когато главният коняр разбра, че съм момиче, се опита да ме изнасили. Ударих го през лицето с един камшик за езда и това бе краят на работата ми там.

— Надявам се добре да си го подредила — заяви Ейприл.

— Определено му охладих страстите.

— Трябвало е да му цапнеш оная работа.

— Като нищо щеше да му хареса!

— А после къде отиде?

— Тогава вече отидох в цирка. Започнах като конярче, а след известно време се присъединих към ездачите. — Въздъхна с носталгия. — Харесваше ми циркът. Там хората са много дружелюбни.

— Явно са били прекалено дружелюбни.

Мейзи кимна.

— Не се разбирах добре с ръководителя на представленията и когато ми каза да го „оправя“, разбрах, че е време да се махам. Реших, че ако ще трябва да духам, за да си изкарвам прехраната, искам по-добри пари за това. И ето ме тук. — Тя винаги възприемаше начина на говорене на събеседника си и сега бе започнала да използва вулгарните изрази на Ейприл.

Ейприл я изгледа проницателно.

— И колко точно свирки направи оттогава?

— Нито една, ако трябва да съм честна. — Мейзи изпитваше срам. — Не мога да те лъжа, Ейприл — не съм сигурна, че ставам за тая работа.

— Идеална си за нея! — възрази Ейприл. — Имаш ония искрици в очите, дето мъжете не могат да им устоят. Слушай сега. Стой със Соли Грийнборн и действай все така. Всеки път му давай малко повече. Да ти опипа оная работа следващия път, после му се покажи гола… Само след три седмици ще ти се моли с изплезен език. И някоя нощ, като си му свалила панталоните и инструмента му ти е в устата, му кажи: „Ако ми купиш малка къщичка в Челси, можем да правим това всеки път, като ти се прииска“. Кълна ти се, Мейзи, ако Соли каже „не“, отивам в манастир!

Мейзи знаеше, че е права, обаче душата й се противеше. Не беше сигурна каква е причината. Донякъде може би се дължеше на факта, че не изпитва привличане към Соли. Колкото и да бе странно, спираше я и добрината му. Не можеше да се застави да го манипулира така безсърдечно. Най-лошото обаче бе друго: имаше чувството, че така се отказва от всяка надежда да открие истинска любов, да има реален брак с мъж, към когото изпитва истинска страст. От друга страна, все някак трябваше да живее. А пък тя бе решила да не живее като родителите си — да чака цяла седмица за мизерната си надница и винаги да я заплашва риска да остане без работа заради някаква финансова криза на стотици километри от самата нея.

В този миг Ейприл я попита:

— Ами какво ще кажеш за останалите? Можеше да си избереш някой от тях.

— Хю ми хареса, обаче го обидих.

— Той така или иначе няма пари.

— Едуард е свиня, Мики ме плаши, а пък Тонио си е твой.

— В такъв случай Соли е твоят човек.

— Не зная, да ти кажа.

— Аз пък знам. Ако го оставиш да ти се изплъзне, цял живот ще вървиш напред-назад по „Пикадили“ и ще си мислиш: „Можеше сега да живея в тая къща!“.

— Да, може би.

— А и, ако не е Соли, кой тогаз? Може да свършиш с някой гнусен дърт бакалин, който не ти дава почти никакви пари и иска сама да си переш чаршафите.

Мейзи мрачно разсъждаваше над тази възможност, докато вървяха към западния край на улицата и после свиха на север и навлязоха в „Мейфеър“. Вероятно можеше да накара Соли да се ожени за нея, ако си го поставеше за цел. А и можеше да изиграе ролята на благородна дама без особени трудности. Ако докараше говора, половината битка бе спечелена — а пък тя от край време бе добра в имитацията. Само че й се повдигаше от мисълта да хване милия Соли в капана на брак без любов.

Тъкмо прекосяваха уличка, на която имаше частни конюшни. Мейзи отново си припомни цирка и изпита носталгия, затова спря при една от тях да погали едър червеникавокафяв жребец. Конят мигновено навря муцуна в ръката й.

Разнесе се мъжки глас:

— Редбой хич не дава непознати да го пипат.

Мейзи се обърна и видя мъж на средна възраст с черен фрак и жълт елек под него. Официалното му облекло никак не подхождаше на грубото му, обветрено лице и простоватия говор. Тя предположи, че е бивш коняр, който е започнал собствен бизнес и е имал успех. Усмихна се и отвърна:

— Няма нищо против мен обаче. Нали, Редбой?

— Ама сигур’ не можете го язди, нъл’ тъй?

— Да го яздя ли? Да, бих могла, при това без седло. А също и да се изправя на гърба му. Ваш ли е?

Мъжът се поклони леко и се представи: