Кен Фолет - Опасно богатство

Изведнъж Огъста проумя, че макар управителят на практика да се тресеше от ужас, не бе помръднал и на сантиметър. Страхуваше се от нея, но повече се боеше да не изгуби диаманти за девет хиляди лири. Тя осъзна също така, че е победена. Побесняла, хвърли огърлицата на пода. Мъжът се хвърли да я прибере, без изобщо да помисли за достойнството си. Огъста сама отвори вратата, мина през магазина и излезе на улицата, където я чакаше каретата й.

Тя държеше главата си вдигната високо, но всъщност бе ужасена. Онзи човек буквално я бе обвинил, че е крадла! Едно тънко гласче в ума й изписука, че тя наистина се бе опитала да открадне, но Огъста бързо го заглуши. През целия път до дома си беснееше.

Когато влезе в къщата, Хастед се опита да я задържи. Тя обаче нямаше търпение да се занимава с незначителни домашни въпроси точно сега, затова го накара да замълчи с думите:

— Донеси ми чаша топло мляко.

Мъчеше я някаква болка в стомаха.

После си отиде в стаята. Седна пред тоалетката си и отвори кутията си за бижута. Тя бе почти празна. Нещата, които й бяха останали, струваха само няколкостотин лири. Изтегли най-долната поставка и измъкна оттам едно сгънато парче коприна. Разтвори го и на него проблесна оформения като змия златен пръстен, който й бе подарил Странг. Както винаги, тя го сложи на пръста си и докосна инкрустираната със скъпоценни камъни глава до устните си. Него никога нямаше да продаде! Колко различно щеше да е всичко, ако й бяха позволили да се омъжи за Странг. За миг изпита желание да се разплаче. После чу някакви странни гласове пред вратата на спалнята си. Един мъж… може би двама, всъщност… и една жена. Не говореха като прислужници, а и нейните слуги не биха се осмелили да стоят на площадката пред стаята й и така спокойно да си приказват. Тя излезе при тях.

Вратата на спалнята на покойния й съпруг бе отворена; сега гласовете идваха от там. Огъста влезе вътре и забеляза млад мъж — очевидно служител в някаква кантора, както и двойка по-възрастни, добре облечени хора от собствената й класа. Никога не бе виждала когото и да било от тях преди.

— Кои, за бога, сте вие? — попита ги.

— Аз съм Стодарт, от агенцията, милейди — обясни почтително по-младият мъж. — Господин и госпожа Де Грааф проявяват голям интерес към красивата ви къща…

— Махайте се! — нареди тя.

Служителят извиси глас и почти изпищя:

— Получихме инструкции да обявим къщата за продан…

— Махайте се на секундата! Моята къща не се продава!

— Но аз лично разговарях с…

Господин Де Грааф докосна ръката на Стодарт и го накара да замълчи.

— Господин Стодарт, очевидно е станала някаква неприятна грешка — меко каза той, след което се обърна към съпругата си: — Ще тръгваме ли, скъпа моя?

И после двамата се оттеглиха с тихо достойнство, което накара Огъста да кипи вътрешно от гняв. Стодарт ситнеше след тях и сипеше извинения.

Хю бе виновен! На Огъста не й бе нужно да провежда разследване, за да се увери в това. Къщата бе собственост на синдиката, който бе спасил банката — така бе казал Хю — а синдикатът, естествено, искаше да я продаде. Освен това Хю бе наредил на Огъста да се изнесе, но тя отказа. В отговор той бе изпратил перспективни купувачи да разгледат дома й — независимо от волята й.

Отпусна се на стола на Джоузеф. След малко дойде прислужникът й и донесе топлото мляко, а тя заповяда:

— Повече няма да пускаш вътре подобни хора, Хастед — къщата не се продава!

— Разбирам, милейди. — Той остави чашата, но все още не си тръгваше.

— Има ли нещо друго? — попита Огъста.

— Милейди, днес месарят лично дойде да попита за сметката си.

— Кажи му, че ще му бъде платено, когато на лейди Уайтхейвън й е удобно, а не когато на него му изнася.

— Много добре, милейди. Освен това днес напуснаха и двамата лакеи.

— Имаш предвид, че са ти дали предизвестие?

— Не, просто си тръгнаха.

— Какви отвратителни хора!

— Милейди, останалите от персонала питат кога ще си получат заплатите.

— Нещо друго?

Той я изгледа объркано.

— Но какво да им кажа?

— Кажи им, че не съм отговорила на въпроса ти.

— Разбирам. — Той се поколеба за миг, след което добави: — Моля да вземете под внимание, че напускам в края на седмицата.

— Защо?!

— Всички други от семейство Пиластър са освободили прислугата си. Господин Хю ни каза, че ще ни се плати до миналия петък, но не и по-нататък, независимо колко дълго останем.

— Махни се от погледа ми, предател такъв!