Кен Фолет - Опасно богатство

„Самюъл е много убедителен“, помисли си Мики. Позицията му обаче бе ясна от самото начало. Сега всички присъстващи се вгледаха с очакване в Младия Уилям.

Най-после проговори и той.

— Южноамериканските облигации винаги изглеждат по-рисковани. Ако някога бяхме позволили това да ни уплаши, щяхме да пропуснем множество добри сделки, от които спечелихме големи пари през последните няколко години.

„Това звучи добре“, каза си Мики.

Уилям продължи:

— Не смятам, че ще има финансов срив. Кордоба става все по-силна и стабилна под управлението на президента Гарсия. Убеден съм, че в бъдеще можем да очакваме увеличение на печалбите. Би трябвало да се стремим към още повече сделки с Кордоба, а не по-малко.

Мики изпусна въздуха, който бе задържал и въздъхна дълбоко и с облекчение. Беше спечелил.

Едуард заяви:

— В такъв случай четирима партньори подкрепят проекта, а двама са против.

— Само минутка — намеси се Хю.

„Да не дава Господ Хю да крие още някой коз в ръкава си!“, стресна се Мики и стисна зъби. Искаше му се да извика, да възрази, но трябваше да потисне чувствата си.

Едуард се вгледа ядосано в Хю.

— Какво има? Мнозинството е срещу теб.

— В тази стая гласуването винаги е било краен вариант — отбеляза Хю. — Когато партньорите не са съгласни за нещо, обикновено първо опитваме да стигнем до компромис, с който всички са съгласни.

Мики забеляза, че Едуард се кани да смаже тази идея още в зародиш, но в този миг се обади Уилям:

— Какво имаш предвид, Хю?

— Искам да попитам нещо Едуард — каза Хю. — Уверен ли си, че можем да продадем всички, или поне повечето облигации от тази емисия?

— Да, ако цената е добра — отвърна Едуард. Изражението му ясно показваше, че няма представа накъде бие Хю.

Изведнъж Мики бе обхванат от ужасното предчувствие, че Едуард ще бъде надхитрен.

Хю продължи:

— Защо в такъв случай не продаваме акциите на комисионен принцип, вместо да гарантираме емисията?

Мики сподави едно проклятие. Не това искаше той. Обикновено, когато някоя банка пускаше облигации на стойност примерно един милион лири, всъщност се съгласяваше да изкупи непродадените акции и по този начин гарантираше, че заемополучателят ще вземе целия милион. В замяна на гаранцията си, банката смъкваше тлъст процент от парите. Другият метод бе да предложи облигациите за продажба, но без гаранция. При този вариант банката не поемаше никакъв риск, а комисионата й бе значително по-ниска. Но пък ако бъдеха продадени облигации на стойност само десет хиляди от въпросния милион, заемополучателят взимаше единствено тези десет хиляди лири. Рискът бе за искащия заема — а на този етап Мики не искаше никакви рискове.

— Хмм — изсумтя Уилям. — Това е добра идея.

„Хю е голям хитрец. Какво лукавство само!“, унило си помисли Мики. Ако бе продължил открито да се противопоставя на проекта, просто щяха да му наложат мнението на мнозинството. Той обаче бе предложил начин да намалят риска. Банкерите, с присъщата си консервативност, винаги предпочитаха по-малко рискования вариант на сделките.

— Ако ги продадем, ще спечелим около шейсет хиляди лири, въпреки занижената комисиона — прибави и сър Хари. — А пък ако не успеем да ги пласираме всичките, ще сме избегнали значителни загуби.

„Кажи нещо, Едуард!“, подкани го Мики наум. Едуард губеше контрол над срещата, но изглежда не знаеше как да си го върне.

— Освен това можем да запишем в протокола единодушно решение на партньорите — подхвърли Самюъл. — А пък така винаги е по-добре.

От всички страни се разнесе одобрително мърморене.

Отчаян, Мики взе думата:

— Не мога да обещая, че моите висшестоящи ще се съгласят с това. В миналото банката винаги е гарантирала облигациите по кордовските заеми. Ако решите изведнъж да промените политиката си… — Той се подвоуми, но само за миг: — Може да се обърна към друга банка.

Заплахата му бе безсъдържателна, но те нямаше откъде да го знаят.

— Това е ваше право — засегна се Уилям. — Възможно е някоя друга банка да прецени по различен начин рисковете.

Мики осъзна, че заплахата му само бе подтикнала опозицията да се обедини, затова побърза да добави:

— Ръководителите на страната ми високо ценят взаимоотношенията си с банка „Пиластър“ и не биха искали да ги застрашат.

— Ние се чувстваме по същия начин — вметна Едуард.

— Благодаря. — Мики си даде сметка, че няма какво повече да се каже.

Започна да навива картата на пристанището. Бяха го победили, но той още не бе готов да се предаде. Тези два милиона лири бяха ключът към президентството в родината му. Трябваше да ги получи.