Кен Фолет - Опасно богатство

Мики вдигна чашата си за наздравица и каза:

— За приятелството!

Едуард чукна чашата си в неговата и се усмихна стеснително.

— За приятелството.

Съпругата на Едуард, Емили, се премести в „Уайтхейвън хаус“ без предупреждение.

Макар всички все още да я възприемаха като къщата на Огъста, Джоузеф всъщност я бе завещал на Едуард. Съответно, не можеха току-тъй да изхвърлят Емили от нея: така вероятно щяха да й дадат основание за развод, а Емили тъкмо това искаше.

Впрочем, по закон в момента господарка на къщата бе Емили, а Огъста беше само свекърва, която живее в дома й, благодарение на добрата й воля. Ако Емили се бе изправила открито срещу Огъста, щеше да последва грандиозен сблъсък на воли. На Огъста това би й допаднало, само че Емили бе твърде умна, за да го допусне.

— Това е твоят дом — сладко казваше Емили, — можеш да правиш в него, каквото си поискаш.

Снизхождението в тона й караше Огъста да потръпва.

Емили бе получила дори титлата на Огъста: като съпруга на Едуард, сега тя бе графиня Уайтхейвън, а Огъста бе само вдовица на граф.

Огъста продължаваше да заповядва на слугите, сякаш все още бе господарка на къщата; освен това при всяка възможност им даваше нареждания, противоположни на тези на Емили. Самата Емили никога не се оплакваше, но пък слугите започнаха подмолно да се противопоставят на Огъста. Те харесваха Емили повече, защото тя, като последна глупачка, се държеше твърде меко с тях, или поне така смяташе Огъста; във всеки случай, винаги намираха начини да улеснят живота на Емили, независимо от усилията на свекърва й.

Най-силното оръжие на всеки работодател бе заплахата да уволни служителя си, без да му даде писмена препоръка, защото после никой не би го наел на работа. Само че Емили бе отнела това оръжие на Огъста с плашеща лекота. Един ден Емили заръча да приготвят за обяд морски език 25 25 Морски език — вид плоска риба, сем. Soleidae. — Б.пр. . Огъста смени единия вид риба с друг — със сьомга. Сервираха им морски език и Огъста уволни готвачката. Емили обаче й написа блестяща препоръка и жената бе наета от херцог Кингсбридж, при това — срещу по-добро заплащане. И за първи път слугите на Огъста не се страхуваха от нея.

Приятелите на Емили идваха в „Уайтхейвън хаус“. Обикновено господарката на къщата ръководеше ритуала на следобедния чай. Емили само се усмихваше мило и молеше Огъста да го поеме. В такъв случай обаче на Огъста щеше да й се наложи да се държи учтиво с приятелите на Емили, а това бе почти толкова ужасно, колкото и да остави Емили да играе ролята на господарка.

На вечеря бе още по-зле. Огъста бе принудена да слуша как гостите й хвалят лейди Уайтхейвън за добротата й, защото позволяваше на свекърва си да седи начело на масата.

Този път Огъста бе надхитрена от някой по-находчив от самата нея — нещо, което до този момент не й се бе случвало. Обикновено тя държеше като Дамоклев меч над главите на хората заплахата, че ще ги изключи от кръга на дарените с благоволението й. Само че Емили искаше да я изключат и съответно не бе възможно да я уплаши.

Огъста още по-категорично реши никога да не се предава.

Хората започнаха да канят Едуард и Емили по различни поводи. Емили ходеше, независимо дали Едуард я придружаваше или не. Хората започнаха да забелязват това. Докато Емили се криеше в Лестършир, отчуждението между съпрузите можеше да се пренебрегне; сега обаче, когато и двамата живееха в града, ситуацията ставаше неловка.

Някога Огъста не се интересуваше от мнението на висшето общество. Хората, занимаващи се с бизнес, по традиция възприемаха аристократите като лекомислени безделници и дори по-лошо, като безполезни дегенерати. Съответно изобщо не обръщаха внимание на тях и мнението им — или най-малкото се преструваха, че е така. Огъста обаче отдавна се бе разделила с тази простичка гордост на представителите на средната класа. Тя бе вдовицата на граф Уайтхейвън и копнееше за одобрението на лондонския елит. Не можеше да позволи на сина си така грубо да отказва покани от най-отбраното общество, затова го принуди да ходи.

Днес случаят бе точно такъв. Маркизът на Хокасъл бе дошъл в Лондон за дебат в Камарата на лордовете, а маркизата бе поканила на вечеря малкото си приятели, които не преследваха дивеча в провинцията. Едуард и Емили щяха да ходят, както и Огъста.

Когато обаче Огъста слезе на долния етаж, облечена в черната си копринена рокля, завари Мики Миранда да пие уиски в салона. Той също бе във вечерно облекло и сърцето й подскочи при вида му — толкова бе впечатляващ с белия си елек и ризата с висока яка. Мики се изправи и й целуна ръка. Тя изпита задоволство, че е избрала именно тази рокля, чието дълбоко деколте разкриваше голяма част от гръдта й.