Кен Фолет - Опасно богатство

Щеше да измисли нещо.

Едуард и Мики си бяха запазили маса за обяд в клуб „Каус“. Планът бе да отпразнуват там победата си, но сега нямаше какво да празнуват.

Когато Едуард пристигна, Мики вече бе измислил какво да направи. Единственият му шанс бе да убеди Едуард тайно да действа против решението на партньорите и да гарантира изкупуването на облигациите, без да им казва. Това бе скандално, безумно дръзко и вероятно подсъдно действие. Само че друг избор нямаше.

Мики вече бе заел мястото си на масата, когато пристигна Едуард.

— Много съм разочарован от случилото се тази сутрин в банката — веднага заяви Мики.

— Вината е на проклетия ми братовчед Хю! — отвърна Едуард, докато се настаняваше. После махна на един сервитьор и поръча: — Донесете ми чаша „Мадейра“.

— Проблемът е, че ако банката не гарантира емисията, пристанището може и да не бъде построено.

— Направих всичко възможно — жално го увери Едуард. — Ти сам видя, нали беше там.

Мики кимна. За нещастие думите му бяха верни. Ако Едуард бе великолепен манипулатор — като майка си, например — може би щеше да се пребори с Хю. Но пък ако Едуард бе такъв човек, нямаше да бъде пионка на Мики.

Същевременно, макар да бе пионка, можеше да откаже на предложението, което му бе приготвил. Мики започна да си блъска главата как да го уговори или, ако се налага, да го принуди.

Поръчаха обяда. Когато сервитьорът се оттегли, Едуард подхвърли:

— Обмислях дали да не си купя собствена къща. Твърде дълго живея с майка си.

Мики с усилие насочи вниманието си към разговора.

— Да си купиш къща ли?

— Нещо малко. Не искам грамаден палат с десетки слуги, които търчат насам-натам и само наливат масло в огъня. Една скромна къщичка, за чиято поддръжка са достатъчни добър иконом и няколко слуги.

— Но ти си имаш всичко необходимо в „Уайтхейвън хаус“.

— Всичко — освен усамотение.

Мики започна да схваща идеята му.

— Не искаш майка ти да знае за всичко, което правиш…

— Може, например, ти да поискаш да останеш при мен през нощта — добави Едуард и погледна Мики право в очите.

Изведнъж Мики осъзна как може да използва желанието му. Престори се на дълбоко натъжен и поклати глава.

— Когато се сдобиеш с нов дом, аз вероятно вече ще съм напуснал Лондон.

Едуард се смая и ужаси.

— Какво имаш предвид, по дяволите?

— Ако не успея да осигуря парите за новото пристанище, президентът със сигурност ще ме отзове.

— Не можеш да се върнеш в Кордоба! — възкликна уплашено Едуард.

— Определено не искам да става така. Само че вероятно няма да имам избор.

— Облигациите ще бъдат изкупени, убеден съм в това — каза Едуард.

— Надявам се. Защото ако не бъдат…

Едуард удари с юмрук по масата и чашите върху нея се разклатиха.

— Иска ми се Хю да ме бе оставил да гарантирам емисията!

Мики нервно подметна:

— Предполагам, че си длъжен да се съобразиш с решението на партньорите.

— Естествено — нима има друг вариант?

— Ами… — Подвоуми се за миг, после продължи, като се стараеше да говори спокойно и небрежно: — Не можеш просто да пренебрегнеш казаното днес и да накараш служителите си да подготвят документите за заем с гаранция, без да споменаваш на никого… нали?

— Всъщност предполагам, че бих могъл да го направя — обезпокоено отвърна Едуард.

— В крайна сметка, ти си старшият партньор. Това би трябвало да значи нещо.

— Наистина е така, по дяволите!

— Саймън Оливър би изготвил дискретно договорите. Можеш да му се довериш.

— Да.

На Мики направо не му се вярваше, че Едуард се съгласява с такава готовност.

— Това ще има решаващо значение за оставането ми в Лондон — или заминаването ми за Кордоба.

Сервитьорът донесе поръчаното вино и им наля в две чаши.

— Но рано или късно всичко ще излезе наяве — отбеляза Едуард.

— Да, но тогава вече ще е прекалено късно. А и можеш просто да кажеш, че става дума за чиновническа грешка. — Мики бе наясно, че това звучи неправдоподобно и се съмняваше, че Едуард ще го приеме.

Едуард обаче просто си го пусна покрай ушите.

— Ако останеш… — измърмори той и сведе поглед.

— Да?

— Ако останеш в Лондон, ще прекарваш ли понякога нощта с мен в новата ми къща?

Мики проумя, че това е единственото нещо, от което Едуард се интересува. Обзе го триумф. Отправи на Едуард най-очарователната си усмивка.

— Разбира се!

Едуард кимна.

— Само това искам. Още днес следобед ще говоря със Саймън.