Кен Фолет - Опасно богатство

Обхванат от нервност, той нареди плановете за пристанище „Санта Мария“ на голямата маса в средата на помещението. На скиците се виждаше изцяло нов пристан на атлантическия бряг на Кордоба, с докове за поправка на кораби и връзка с железопътната линия.

Естествено, нито едно от тези неща нямаше да бъде построено. Двата милиона лири щяха да отидат право във военната хазна на Миранда. Самото проучване обаче бе истинско и чертежите бяха професионално направени. Ако това бе реално предложение, от проекта вероятно щяха дори да се изкарат пари.

То обаче не бе честно; всъщност вероятно се класираше като най-амбициозната измама в историята.

Мики им обясняваше за строителни материали, разходи за заплати на работниците, митнически тарифи и очаквани приходи, а същевременно се бореше поне на външен вид да остане спокоен. Цялата му кариера, бъдещето на семейството му и съдбата на родината му зависеха от решението, което щеше да се вземе днес в тази стая.

Партньорите също бяха напрегнати. Тук бяха всичките шестима: двамата, които бяха сключили брак с жени от семейството — майор Хартшорн и сър Хари Тонкс; Самюъл, дъртата „кралица“; Младия Уилям и Едуард, и Хю.

Определено предстоеше битка, но шансовете бяха на страната на Едуард, тъй като той бе старши партньор. Майор Хартшорн и сър Хари винаги постъпваха, както им наредяха съпругите им, а пък двете Пиластър следваха заповедите на Огъста, така че и двамата щяха да подкрепят Едуард. Самюъл вероятно щеше да застане зад Хю. Единствено Младия Уилям бе непредсказуем.

Едуард бе изпълнен с ентусиазъм, както и се очакваше. Той бе простил на Мики, двамата отново бяха най-добри приятели, а пък това бе първият му сериозен проект, откакто бе станал старши партньор. Доволен бе, че бе спечелил подобна голяма сделка за банката още след поемането на поста.

След него се обади сър Хари:

— Предложението е внимателно обмислено, а пък ние работим успешно с кордовски облигации вече цяло десетилетие. На мен проектът ми изглежда обещаващ.

Както и се очакваше, съпротивата дойде от страна на Хю. Именно Хю бе съобщил на Едуард истината за смъртта на Питър Мидълтън, с очевидния мотив да предотврати сделката за този заем.

— Наблюдавах какво се случва с последните няколко южноамерикански заема, с които се занимавахме — каза той и раздаде на присъстващите копия от някаква таблица.

Мики започна да разучава таблицата, а Хю продължи:

— Лихвата, която предлагаме, се е повишила — от шест процента преди три години на седем и половина процента миналата година. Въпреки увеличението, при всяка емисия има все по-голям брой непродадени облигации.

Мики разбираше достатъчно от финанси, за да схване какво означава това: популярността на южноамериканските облигации сред инвеститорите все повече спадаше. Спокойното изложение и неумолимата логика на Хю вбесяваха Мики.

Хю продължи:

— Освен това, при всяка от трите последни емисии, банката е била задължена да купува облигации на открития пазар, за да поддържа изкуствено високата им цена.

Което пък, както осъзна Мики, означаваше, че цифрите в таблицата всъщност омаловажават проблема.

— В резултат на упорството ни да участваме на този пренаситен пазар, в момента притежаваме кордовски облигации на стойност почти милион лири. Банката ни е заложила твърде много на този единствен сектор, а това може да е страшно опасно.

Доводът му бе доста силен. Мики се стараеше да запази спокойствие, но пред себе си призна, че ако той бе партньор, след думите на Хю би гласувал против емисията. Въпросът обаче не можеше да се реши само според финансовата логика. Тук бяха заложени и други неща, не само пари.

В продължение на няколко секунди никой не проговори. Едуард изглеждаше ядосан, но се въздържаше. Наясно бе, че щеше да е по-добре някой от другите партньори пръв да опровергае Хю.

Най-накрая се обади сър Хари:

— Ще го вземем под внимание, Хю. Струва ми се обаче, че малко преувеличаваш.

Джордж Хартшорн бе на същото мнение.

— Всички се съгласихме, че плановете за самия проект са солидни и благонадеждни. Рискът е нисък, а печалбите — значителни. Мисля, че трябва да приемем.

Мики знаеше предварително, че те двамата ще подкрепят Едуард. Чакаше решението на Младия Уилям. След Хартшорн обаче, думата взе Самюъл.

— Разбирам, че всички изпитвате нежелание да спрете първото голямо предложение, направено от новия старши партньор — каза той. Тонът му предполагаше, че мъжете в помещението не принадлежат на враждуващи лагери, а са разумни хора, които няма начин да не се съгласят с него, стига да проявят малко добро желание. — А може би не сте склонни да се вслушате в мнението на двама партньори, които вече са обявили, че напускат. Само че аз съм работил в тази сфера два пъти по-дълго от всеки от вас, а пък Хю е може би най-успелият млад банкер на света. А и двамата смятаме, че този проект е по-рискован, отколкото изглежда на пръв поглед. Не се оставяйте личните ви съображения да ви подведат и не отхвърляйте с лека ръка съвета ни.