Кен Фолет - Опасно богатство

Огъста имаше чувството, че всеки миг ще заплаче. Двамата седяха един срещу друг, гледаха се и размишляваха за нещата, които бяха сторили и причините за тях.

След малко Едуард промълви:

— В продължение на почти двайсет и пет години се отнасяхме с него като с част от семейството. А пък той всъщност е чудовище.

„Чудовище“, помисли си Огъста. Вярно беше.

И въпреки това, тя го обичаше. Огъста обичаше Мики Миранда, макар че бе убил трима души. Беше я мамил толкова грозно, но бе сигурна, че ако в този момент Мики влезе в салона, щеше да поиска да го притисне в обятията си.

Хвърли поглед към сина си и от изражението му разбра, че и той се чувства по същия начин. И преди го знаеше със сърцето си, но сега и умът й го прие.

Едуард също обичаше Мики.

Мики Миранда бе разтревожен. Седеше във фоайето на клуб „Каус“, пушеше пура и се чудеше с какво е засегнал Едуард. Едуард го избягваше. Не идваше в клуба, не ходеше в „При Нели“, не се появяваше дори в салона на майка си за следобедния чай. Мики не го бе виждал цяла седмица.

Попитал бе Огъста какъв е проблемът, но тя отговори, че няма представа. Само че и Огъста се държеше странно с него, затова Мики предположи, че всъщност знае, но не иска да му каже.

Това не се бе случвало от повече от двайсет години. От време на време Едуард се обиждаше заради нещо, което Мики бе направил. В такива случаи той се цупеше известно време, но това рядко продължаваше повече от ден-два. Този път обаче бе сериозно — а това означаваше, че може да застраши парите за пристанище „Санта Мария“.

През последното десетилетие, приблизително веднъж годишно банка „Пиластър“ пускаше кордовски облигации. Част от парите бяха за строеж на железопътни линии, на водопроводни и напоителни съоръжения и за разработка на мини; други бяха чисто и просто заем за правителството. Семейство Миранда се бе облагодетелствало — независимо дали пряко или косвено — от абсолютно всичките. Днес Папа Миранда бе най-могъщият човек в Кордоба след президента.

Мики бе смъквал комисиона от всичко (макар никой в банката да нямаше представа за това) и сега личното му богатство бе наистина значително. По-важното обаче бе, че благодарение на способността си да набира средства, той се бе превърнал в една от най-значимите политически фигури в Кордоба — и несъмнен наследник на бащината си власт.

А пък Папа се канеше да започне революция.

Плановете бяха направени. Армията на Миранда щеше да се спусне на юг с железницата и да обсади столицата. Едновременно с това щяха да нападнат Милпита, пристанището на тихоокеанския бряг, което обслужваше столицата.

Само че революциите струваха пари. Папа бе наредил на Мики да издейства най-големия заем досега, два милиона лири стерлинги, за да купи оръжия, боеприпаси и продоволствия за гражданска война. В замяна бе обещал несравнима награда. Когато Папа станеше президент, Мики щеше да бъде министър-председател и да властва над всички, с изключение на самия Папа. Освен това Папа щеше да обяви Мики за свой официален наследник и така той щеше да стане президент след смъртта му.

А това бе всичко, което някога бе искал.

Щеше да се върне в страната си като победоносен герой, наследника на трона, дясната ръка на президента, господар и безпрекословен владетел на братовчедите и чичовците си и — това бе най-сладкото — на по-големия си брат.

Но сега всичко това бе застрашено от Едуард.

Едуард бе от жизненоважно значение за плана. Мики бе дал на „Пиластър“ неофициален монопол над бизнеса с Кордоба, за да засили влиянието и престижа на Едуард в банката. Планът му бе проработил: сега Едуард бе старши партньор, което никога не би постигнал без чужда помощ. Същевременно обаче никой друг от лондонската финансова общност не бе получил възможност да се специализира в работата с Кордоба. Съответно другите банки смятаха, че не познават достатъчно страната, за да инвестират в нея. Освен това бяха двойно по-подозрителни към всеки проект, който Мики им предлагаше, защото решаваха, че „Пиластър“ вече го е отхвърлила. Мики се бе опитал да набира пари за Кордоба чрез други банки, но те винаги му отказваха.

Съответно сърденето на Едуард бе силно обезпокоително. Заради него Мики имаше проблеми със съня. И тъй като Огъста отказваше — или не бе в състояние — да хвърли светлина върху причините за проблема, Мики нямаше кого да попита, тъй като той самият бе единственият близък приятел на Едуард.