Кен Фолет - Опасно богатство

— Ама не смяташ ли, че Емили има право на свободата си? — попита нещастно Едуард.

Огъста не обърна внимание на този немощен призив за справедливост.

— Може ли да те принуди?

— Иска да подпиша документ, в който признавам, че бракът никога не е бил консумиран. След това, очевидно, нещата следват от само себе си.

— А ако откажеш да подпишеш?

— Тогава става по-сложно. Тези неща трудно се доказват.

— В такъв случай, всичко е уредено. Нямаме причина за притеснения. Хайде да говорим на друга, не така смущаваща тема.

— Но…

— Кажи й, че няма да получи анулиране. Не искам дори да чувам за това, в никакъв случай!

— Добре, майко.

Тя се изненада от бързата му капитулация. Макар почти винаги накрая да ставаше онова, което Огъста искаше, обикновено Едуард се съпротивляваше повече. Вероятно го тревожеха някакви други проблеми.

— Какво има, Теди? — попита го по-меко.

Той въздъхна тежко.

— Хю ми каза нещо направо ужасно — обясни.

— Какво?

— Твърди, че Мики е убил Соли Грийнборн.

Огъста потрепери. Но макар да бе ужасена, изпитваше и любопитство.

— Как е възможно? Та Соли бе прегазен!

— Хю казва, че Мики го е блъснал пред онази карета.

— Вярваш ли на това?

— Мики беше с мен онази вечер, но може да се е измъкнал за няколко минути. Възможно е. Ти как мислиш, майко, дали е истина?

Огъста кимна. Мики бе опасен и притежаваше смелост: именно това го правеше толкова привлекателен. Тя изобщо не се съмняваше, че Мики е способен да извърши подобно дръзко убийство — и да му се размине.

— На мен ми е трудно да го приема — отбеляза Едуард. — Зная, че в някои отношения Мики е истински дявол, но да си мисли човек, че би убил…

— Напълно в състояние е да го направи — каза Огъста.

— Откъде си толкова сигурна?

Едуард изглеждаше така трогателно безпомощен, че Огъста се изкуши да сподели с него собственото си тайно знание. Дали това бе умно решение? Нямаше да навреди. Шокът от разкритието на Хю сякаш бе накарал Едуард да се замисли повече от обичайното. Може би истината щеше да му помогне, да го направи по-сериозен. Затова реши да му каже.

— Мики уби чичо ти Сет — обясни тя.

— Мили боже!

— Задуши го с една възглавница. Хванах го на местопрестъплението. — Огъста усети прилив на топлина в слабините си, когато си припомни последвалата случка.

— Но защо му е било на Мики да убива чичо Сет? — зачуди се Едуард.

— Той много бързаше да изпрати онези пушки в Кордоба, не помниш ли?

— Спомням си.

През следващите няколко минути Едуард запази мълчание. Огъста затвори очи и отново преживя онази продължителна, луда прегръдка с Мики, в стаята с мъртвия възрастен мъж.

Едуард я извади от замечтания й унес.

— Има още нещо, при това дори по-лошо. Помниш ли онова момче, Питър Мидълтън?

— Естествено! — Огъста нямаше да го забрави никога — от толкова години смъртта му ги преследваше и хвърляше сянка върху семейството им. — И какво за него?

— Хю твърди, че Мики го е убил.

Сега вече Огъста направо се втрещи.

— Моля?! Не… не мога да го повярвам!

Едуард кимна.

— Нарочно натискал главата му под водата и го удавил.

Не мисълта за самото убийство, а идеята за предателството на Мики я ужасяваше толкова.

— Хю сигурно лъже!

— Той казва, че Тонио Силва е видял всичко.

— Но това би означавало, че Мики ни е мамил безобразно през всичките тези години!

— Мисля, че е истина, майко.

С нарастващ ужас Огъста осъзна, че Едуард не би и обмислял подобна вероятност, ако нямаше сериозна причина.

— Защо си толкова склонен да вярваш на думите на Хю?

— Защото зная нещо, за което той нямаше никаква представа и което потвърждава неговата история. Разбираш ли, Мики беше откраднал пари от един от учителите. Питър знаеше за това — и заплашваше да каже истината. Мики отчаяно търсеше начин да му запуши устата.

— На Мики никога не му стигаха парите — припомни си Огъста. След миг поклати невярващо глава. — И през цялото това време си мислехме, че…

— Че вината за смъртта на Питър е моя.

Огъста кимна.

— А пък Мики ни е оставил да вярваме в това — добави Едуард. — Направо не мога да го проумея, майко. Бях убеден, че съм убиец, а Мики е знаел, че не съм, но въпреки това не ми каза нищо. Не смяташ ли, че е предал по ужасяващ начин приятелството ни?

Огъста се вгледа със съчувствие в сина си.

— Ще го изоставиш ли?

— Неизбежно е — печално отговори той. — Само че той е единственият ми приятел, наистина.