Кен Фолет - Опасно богатство

Докато седеше, пушеше и се тревожеше, изведнъж забеляза Хю Пиластър. Часът бе седем, а Хю бе с вечерно облекло и пиеше сам питието си. Вероятно щеше да се срещне с някого за вечеря.

Мики не харесваше Хю и знаеше, че чувството е взаимно, само че бе възможно Хю да знае какво става. А пък Мики нямаше да загуби нищо, ако го попита. Така че се изправи и отиде до неговата маса.

— Добър вечер, Пиластър — поздрави.

— Добра да е, Миранда.

— Да си виждал братовчед си Едуард напоследък? Той сякаш изчезна.

— В банката идва всеки ден.

— А!

Мики се поколеба. След като Хю не го покани на масата си, той попита:

— Може ли? — и седна, без да дочака отговор. После снижи глас и се поинтересува: — Случайно да знаеш дали не съм сторил нещо, с което да го обидя?

Хю се замисли за кратко, след което отговори:

— Не се сещам за причина да не ти кажа. Едуард разбра, че ти си убил Питър Мидълтън и си го лъгал за убийството в продължение на двайсет и четири години.

Мики без малко да скочи от стола си. Как, по дяволите, истината бе излязла наяве? За малко да зададе въпроса на глас, но се сети, че ако го направи, все едно признава вината си. Вместо това се престори на силно разгневен и рязко се изправи.

— Ще забравя, че си казвал подобно нещо — отсече и излезе от стаята.

Отне му само няколко минути да осъзнае, че и сега няма нужда да се страхува от полицията, не бе в по-голяма опасност отпреди. Никой не бе в състояние да докаже, че той е извършил убийството. Освен това то бе станало толкова отдавна, че нямаше смисъл отново да се започва разследване. Истинската опасност бе, че Едуард щеше да откаже да пусне емисията за заема от два милиона лири, от които се нуждаеше Папа.

Трябваше да получи прошка от Едуард. А за тази цел бе нужно да се срещне с него.

Не можеше да направи нищо още същата вечер, защото трябваше да посети дипломатическия прием във френското посолство, както и да присъства на вечеря с няколко членове на парламента от консерваторската партия. На другия ден обаче отиде в „При Нели“ още по обед, събуди Ейприл и я убеди да изпрати на Едуард бележка, в която му обещаваше „нещо специално“, ако дойде вечерта в публичния дом.

Мики нае най-хубавата стая на Ейприл и запази настоящата любимка на Едуард — слабо момиче с къса коса на име Хенриета. Нареди й да си сложи мъжко вечерно облекло с цилиндър, защото Едуард намираше това за секси.

В девет и половина вечерта той бе готов и очакваше Едуард. В стаята имаше грамадно легло с колони и балдахин, два дивана, голяма камина с богато украсена облицовка, обичайния умивалник, както и няколко ярки и крайно неприлични картини, на които се виждаше как служителят в една погребална агенция извършва най-различни сексуални действия с бледия труп на красиво младо момиче. Мики се бе излегнал на тапицирания с кадифе диван, облечен в копринен халат. Отпиваше от чаша с бренди, а до него бе седнала Хенриета.

Тя скоро се отегчи.

— Харесват ли ви тези картини? — попита го.

Той сви рамене, без да казва нищо. Нямаше желание да разговаря с нея. Мики изпитваше твърде слаб интерес към жените като такива. Самият сексуален акт бе монотонен и скучен механичен процес. Всъщност му харесваше единствено властта, която сексът му даваше. И жените, и мъжете винаги се влюбваха в него, а пък той не се уморяваше да използва страстта им, за да ги контролира, използва и унижава. Дори младежкото му увлечение по Огъста Пиластър отчасти бе желание да укроти и обязди една буйна дива кобила.

От тази гледна точка Хенриета не можеше да му предложи нищо: да я контролира не бе никакво предизвикателство, тя не притежаваше нищо, заради което да я използва, а унижението на такова низше същество като проститутка изобщо не носеше удовлетворение. Затова Мики продължи мълчаливо да си пуши пурата и да се чуди притеснено дали Едуард ще дойде.

Измина час, после още един. Мики започна да губи надежда. Можеше ли да се добере до Едуард по някакъв друг начин? Много бе трудно да се срещнеш с човек, който наистина не иска да се вижда с теб. В дома му щяха да отговарят, че „не си е вкъщи“, а на работното му място — че е зает. Мики можеше да го причака пред банката и да го хване, когато излиза за обяд, но подобни действия бяха недостойни, освен това бе възможно Едуард просто да го подмине. Рано или късно щяха да се срещнат на някакво обществено събитие, но дотогава можеха да минат седмици, а Мики не разполагаше с толкова време.

И тогава, малко преди полунощ, Ейприл надникна в стаята и съобщи: