Кен Фолет - Опасно богатство

След като се изми и обръсна, облече халата си и отиде в стаята на Нора. Тя го очакваше: двамата винаги правеха любов в петък сутринта. Хю отдавна бе приел правилото й за „веднъж седмично“. Нора много се бе закръглила и лицето й бе по-пълно отпреди, но в резултат по него почти нямаше бръчки и тя все още бе красива.

Въпреки това, когато правеше любов с нея, той затваряше очи и си представяше, че е с Мейзи.

Понякога изпитваше желание напълно да се откаже и да зареже всичко. Само че благодарение на тези „сесии“ в петък сутрин дотук се бе сдобил с трима синове, които обичаше до безумие: Тобайъс, наречен на бащата на Хю; Самюъл, на чичо му; и Соломон, на Соли Грийнборн. Тоби, най-големият, следващата година щеше да постъпи в училище „Уиндфийлд“. Нора нямаше проблем с раждането на бебета, но веднага след това губеше всякакъв интерес към тях и Хю им обръщаше много внимание, за да компенсира студенината на майка им.

Незаконното дете на Хю, синът на Мейзи — Бърти — вече бе на шестнайсет години и отдавна учеше в „Уиндфийлд“. Учението забележително му спореше, освен това бе звездата на отбора по крикет. Хю плащаше таксата за обучението му, посещаваше училището в края на учебната година за Деня на годишното награждаване, и въобще се държеше като негов кръстник. Вероятно това караше някои циници да подозират, че той е истинският баща на Бърти. Обаче някога Хю бе приятел на Соли, а всички знаеха, че бащата на Соли отказва да се грижи за момчето. Затова повечето хора просто приемаха, че Хю проявява щедрост в памет на стария си приятел.

Сега, когато се претърколи от Нора, тя попита:

— Кога започва службата?

— В единайсет часа в методистката църква в Кенсингтън. След това има обяд в „Уайтхейвън хаус“.

Хю и Нора все още живееха в Кенсингтън, но се бяха преместили в по-голяма къща след раждането на момчетата. Хю бе оставил избора на Нора и тя бе харесала голяма къща с множество орнаменти в същия стил (който бегло напомняше фламандски) като тази на Огъста — стил, който се бе превърнал в последен писък на модата или поне бе такъв в предградията, след като Огъста бе построила своя дом.

Самата Огъста пък не бе доволна от „Уайтхейвън хаус“. Тя искаше дворец на „Пикадили“ като този на семейство Грийнборн. Във фамилия Пиластър обаче все още властваше методисткото, пуританско чувство за мярка. Джоузеф бе заявил, че „Уайтхейвън хаус“ е предостатъчно луксозна за всекиго, дори за най-богатия. Сега къщата принадлежеше на Едуард. Може би Огъста щеше да го убеди да я продаде и да купи друга, още по-разкошна.

Когато Хю слезе за закуска, майка му вече бе там. Тя бе пристигнала от Фолкстън вчера заедно с Доти. Хю я целуна и седна, а пък тя попита без предисловие:

— Хю, как мислиш, дали той я обича истински?

Нямаше нужда да пита кого има предвид майка му. Доти, която сега бе на двайсет и три години, бе сгодена за лорд Ипсуич, най-големия син на херцога на Норич. Ник Ипсуич бе наследник на разореното херцогство и Мама се страхуваше, че иска Доти само заради парите й — или по-точно тези на брат й.

Хю се вгледа в майка си с привързаност. Тя все още се обличаше в черно, двайсет и четири години след смъртта на баща му. Косата й вече бе напълно побеляла, но в неговите очи все още бе красавица.

— Обича я, мамо — увери я.

Тъй като Доти нямаше баща, Ник бе дошъл при Хю, за да поиска официално ръката й. В такива случаи обикновено адвокатите на двете страни изготвяха предбрачното споразумение, преди годежът да бъде потвърден. Ник обаче бе настоял да постъпят по обратния начин.

— Обясних на госпожица Пиластър, че съм бедняк — бе казал той на Хю, — а тя отвърна, че познава и бедността и охолство, и смята, че щастието идва от хората, с които си, а не от парите, които притежаваш.

Тези възгледи бяха прекалено идеалистични, а и Хю със сигурност щеше да даде на сестра си щедра зестра. Въпреки това бе щастлив, като узна, че Ник искрено обича Доти, независимо дали е бедна или богата.

Огъста бе бясна, че Доти ще сключи толкова добър брак. Когато бащата на Ник умреше, Доти щеше да бъде херцогиня, а тази титла бе много по-висока от графиня.

Доти слезе няколко минути по-късно. Тя бе пораснала и се бе превърнала в жена, каквато Хю изобщо не бе очаквал. Свенливото кискащо се момиченце сега бе знойна, тъмнокоса красавица, чувствена и със силна воля, която бързо избухваше. Хю предполагаше, че голяма част от младите мъже се плашат от нея, което вероятно бе и причината на двайсет и три години все още да не е омъжена. Ник Ипсуич обаче притежаваше една особена, кротка сила — той нямаше нужда от покорна и отстъпчива съпруга, за да я подхранва. Хю смяташе, че двамата ще имат страстен, наситен с караници брак, пълна противоположност на неговия собствен.