Кен Фолет - Опасно богатство

Съпругата на Едуард седеше до него, което бе голяма рядкост. Те бяха почти напълно разделени. Той живееше в „Уайтхейвън хаус“ заедно с майка си, а пък Емили прекарваше времето си в къщата им в провинцията и идваше в Лондон само за официални събития като погребения, например. Някога тя бе много красива, с големи сини очи и детинска усмивка, но с годините на лицето й се бяха появили бръчки от разочарование. С Едуард нямаха деца и на Хю му се струваше, че не могат да се понасят.

До Емили бе настанен Мики Миранда, дяволски елегантен със сивото си сако и черната яка от норка. Откакто разбра, че Мики е убил Питър Мидълтън, Хю се страхуваше от него. Едуард и Мики все още бяха много близки, направо неразделни. Мики участваше по някакъв начин в голяма част от южноамериканските инвестиции, които банката бе подкрепила през последните десет години.

Службата бе дълга и досадна, след това имаше шествие от църквата до гробищата, което продължи повече от час в неспирния септемврийски дъжд заради стотиците карети, които следваха катафалката.

Докато спускаха ковчега на Джоузеф в земята, Хю изучаваше лицето на Огъста. Тя стоеше под голям чадър, придържан от Едуард. Косата й бе побеляла, а самата вдовица изглеждаше великолепно с грамадната си черна шапка. Несъмнено сега, когато бе изгубила партньора си в живота, тя би трябвало да изглежда като обикновено човешко същество, будещо жалост и съчувствие. Вместо това чертите на гордото й лице бяха застинали като тези на мраморната статуя на някой римски сенатор. Огъста не показваше никакви признаци на скръб.

След погребението, в „Уайтхейвън хаус“ се състоя обяд за цялото семейство Пиластър, включително далечните роднини, партньорите със съпругите и децата им плюс онези делови партньори и дългогодишни храненици и сподвижници като Мики Миранда. Огъста бе наредила да разположат една до друга две дълги маси за хранене в просторния салон, за да могат всички да обядват заедно.

Хю не бе влизал в къщата от поне една-две години. След последното му идване вътрешността очевидно бе променяна отново и сега обзавеждането бе в модерния напоследък арабски стил. Вратите бяха заменени от мавритански арки, всички мебели бяха покрити с ажурна дърворезба, тапицерията и завесите бяха на цветни десени с абстрактни ислямски мотиви, а тук в салона имаше параван от Кайро и поставка за Корана.

Огъста настани Едуард на мястото на баща му. Хю си помисли, че това показва известна липса на такт. Със сядането си начело на масата Едуард само подчертаваше колко е неспособен в действителност да изпълнява ролята на баща си. Джоузеф бе непостоянен и подвластен на емоции ръководител, но поне не бе глупак.

Само че Огъста, както винаги, преследваше определена цел. Към края на обяда с присъщата си безцеремонност тя заяви:

— Новият старши партньор трябва да бъде определен възможно най-бързо — и очевидно това ще е Едуард.

Хю се ужаси. Огъста винаги бе проявявала отчайваща слепота по отношение на сина си, но въпреки това думите й бяха съвсем неочаквани. Изпитваше увереност, че тя няма да успее да се наложи, но го изнервяше мисълта, че изобщо е решила да направи подобно предложение.

Последва мълчание и Хю осъзна, че всички чакат той да се изкаже първи. В семейството го възприемаха като опозицията на Огъста.

Той се подвоуми за кратко, докато обмисляше как най-добре да се справи със ситуацията. Реши да опита с отлагане и каза:

— Смятам, че партньорите трябва да обсъдят въпроса утре.

Огъста обаче нямаше да му позволи да се измъкне така лесно.

— Ще съм ти благодарна, ако не ми казваш какво мога и какво не мога да обсъждам в собствената си къща, млади Хю! — сряза го тя.

— Щом така настояваш. — Той бързо събра мислите си. — Само че въпросното решение въобще не е така очевидно, макар че ти, скъпа лельо, очевидно не разбираш тънкостите на проблема — може би защото никога не си работила в банката, или по-точно, изобщо не си работила през живота си…

— Как се осмеляваш!

Той повиши глас и я надвика:

— Най-възрастният жив партньор е чичо Самюъл. — Усети, че звучи твърде нападателно и смекчи отново тона си. — Сигурен съм, всички ще се съгласим, че той е един мъдър избор, тъй като е зрял и опитен, пък и цялото финансово общество би го приело без възражения.

Чичо Самюъл наклони глава настрани, за да покаже, че оценява комплимента — но не каза нищо на глас.

Никой не обори думите на Хю — но и никой не го подкрепи. Той предположи, че не искат да се противопоставят открито на Огъста.