Кен Фолет - Опасно богатство

„Тези страхливци“, каза си той цинично, „предпочитат аз да го направя вместо тях!“.

„Така да бъде“, реши и продължи:

— От друга страна, чичо Самюъл веднъж вече отказа тази чест. Ако го стори отново, най-възрастният Пиластър би бил Младия Уилям, който също се ползва с голямо уважение в Сити.

Огъста се намеси нетърпеливо:

— Не Сити решава този въпрос, ами семейство Пиластър!

— Или по-точно, партньорите с фамилия Пиластър — поправи я Хю. — Но точно както партньорите се нуждаят от доверието на останалите членове от семейството, така и банката има нужда от по-широките финансови среди. Ако изгубим тяхното доверие, с нас е свършено.

Огъста като че ли започваше да се ядосва.

— Имаме правото да изберем, когото ние харесваме!

Хю енергично поклати глава. Нищо не го дразнеше повече от подобни безотговорни приказки.

— Ние нямаме права, само задължения — подчерта той. — Поверени са ни милиони лири чужди пари. Не можем да правим, каквото си поискаме; трябва да правим онова, което сме задължени.

Огъста опита друг подход.

— Едуард е синът и наследникът.

— Това не е наследствена титла! — възмутено възкликна Хю. — Тя отива при най-способния.

Сега бе ред на Огъста да се възмути.

— Едуард не е по-лош от всеки друг!

Хю огледа лицата около масата, като задържаше погледа на всеки един от мъжете за няколко секунди, преди да се премести на следващия.

— Има ли тук някой, който с ръка на сърцето би заявил, че Едуард е най-способният банкер сред нас?

В продължение на цяла минута никой не се обади.

Най-накрая Огъста каза:

— Южноамериканските облигации на Едуард спечелиха цяло състояние за банката.

Хю кимна.

— Вярно е, че през последните десет години продадохме много южноамерикански облигации на стойност милиони лири, а пък Едуард отговаря за всичко, свързано с Южна Америка. Това обаче са опасни пари. Хората купуват тези облигации, защото вярват на банка „Пиластър“. Ако обаче дори само едно от тези правителства просрочи плащането на лихвата по заема си, стойността на всички южноамерикански облигации ще се срине — и вината ще падне върху нашата банка. Заради успеха на Едуард в продажбата на тези облигации, в момента нашата репутация, която е най-ценният ни актив, се намира в ръцете на банда жестоки деспоти и генерали, които не могат дори да четат.

Хю усети, че твърде много се е отдал на емоциите си. Но лично бе помагал за изграждането на репутацията на банката — със собствения си ум и работата си — затова толкова се ядосваше, че Огъста е склонна да я застраши.

— Ти пък продаваш северноамерикански облигации — отбеляза Огъста. — Риск винаги има. Това е същността на банкерството.

Говореше победоносно, сякаш го бе хванала натясно.

— Съединените американски щати имат модерно демократично правителство, огромни природни богатства и никакви врагове. Сега, след като премахнаха робството, няма причини страната да не бъде напълно стабилна през следващите сто години. За Южна Америка пък важи тъкмо обратното. Тя представлява сбирщина от воюващи една с друга диктатури, всяка от които може да се промени в рамките на десет дена. И в двата случая има риск, но в Северна той е много по-малък. В действителност същността на банкерството е да се преценяват рисковете.

— Ти просто завиждаш на Едуард — винаги си му завиждал! — заяви Огъста.

Хю се зачуди защо другите партньори продължават да мълчат. И веднага щом си зададе този въпрос, осъзна, че Огъста вероятно е разговаряла с тях предварително. Но… едва ли ги бе убедила да приемат Едуард за старши партньор — нали? Той започна сериозно да се безпокои.

— Какво ви е казала? — попита рязко. Изгледа подред всеки един. — Уилям? Джордж? Хари? Хайде, изплюйте камъчето! Обсъдили сте го, преди да се съберем, и Огъста ви е подкупила!

Всички отвърнаха глуповато на погледа му. Най-накрая се обади Уилям:

— Никой никого не е подкупвал, Хю. Само че Огъста и Едуард ясно дадоха да се разбере, че ако Едуард не стане старши партньор, ще… — Той като че ли се засрами и замълча.

— Хайде, казвай! — нареди Хю.

— Ще изтеглят капитала си от банката.

— Какво?! — изуми се Хю.

Изтеглянето на личния ти капитал от банката се считаше за смъртен грях в това семейство: собственият му баща го бе направил и така и никога не му простиха. Фактът, че Огъста се е решила (дори да бе само заплаха) на подобна стъпка, бе удивителен — и показваше, че е ужасно сериозна.