Кен Фолет - Опасно богатство

— Предайте му, че е изключително важно — каза на главния прислужник.

Докато чакаше, се огледа и забеляза, че всички огледала във фоайето са покрити. Досети се, че това е част от еврейския жалеен ритуал.

Мейзи го бе извадила от равновесие. Когато я видя, сърцето му се изпълни с любов и копнеж. Разбра, че никога няма да бъде истински щастлив без нея. Само че неговата съпруга бе Нора. Тя бе внесла топлина и нежни чувства в живота му, след като Мейзи го бе отхвърлила. Затова и се бе оженил за нея. Какъв бе смисълът да се кълнеш във вярност по време на брачната церемония, ако после ще променяш решението си?

Прислужникът се върна и го въведе в библиотеката. Там имаше шест-седем души, които тъкмо си тръгваха. Бен Грийнборн остана сам. Той не носеше обувки и бе седнал на съвсем обикновен дървен стол. Една маса наблизо бе отрупана с плодове и сладкиши за посетителите.

Грийнборн бе над шейсетгодишен — Соли се бе родил доста късно — и изглеждаше стар и изтощен, но в очите му не се забелязваше и следа от сълзи. При влизането на Хю се изправи (както винаги, гърбът му бе изпънат, а поведението — строго официално), стисна му ръката, след което му посочи друго дървено столче.

В ръката си държеше някакво старо писмо.

— Чуй това — каза сега и започна да чете: — „Скъпи Папа, имаме нов учител по латински език, преподобния Грийн, така че вече се справям много по-добре. През цялата минала седмица, всеки ден улучвах десет от десет верни отговора. Уотърфорд хвана един плъх в килера за метли и сега се опитва да го приучи да му яде от ръката. Храната тук все не достига, ще ми изпратиш ли някоя торта? Твой любящ син, Соломон“. — Сгъна писмото. — Беше на четиринайсет, когато ми го написа.

Хю осъзна, че Грийнборн страда ужасно, независимо от железния си самоконтрол.

— Помня онзи плъх — отбеляза сега. — Той буквално отхапа показалеца на Уотърфорд.

— Колко бих искал да мога да върна назад времето — спомена Грийнборн и Хю схвана, че самообладанието започва да му изневерява.

— Аз вероятно съм един от най-старите приятели на Соли — подхвърли.

— Напълно вярно. Той винаги ти се е възхищавал, макар да беше по-млад от него.

— Нямам представа защо. Но пък и той винаги бе готов да си мисли най-доброто за хората.

— Беше прекалено мек и добродушен.

Хю не желаеше разговорът да отива в тази посока.

— Дойдох тук не само като приятел на Соли, но и на Мейзи.

Грийнборн моментално настръхна. Тъжното му изражение изчезна и той отново заприлича на изпънат като струна прусак. Хю се зачуди как е възможно някой да мрази толкова силно жена, хубава и забавна като Мейзи.

След миг Хю продължи:

— Запознах се с Мейзи скоро след Соли. Аз също се влюбих в нея, но той я спечели.

— Той беше по-богат.

— Господин Грийнборн, надявам се да ми позволите да бъда напълно откровен. Вярно е, че Мейзи бе бедна като църковна мишка и си търсеше богат съпруг. Само че след сватбата си със Соли тя спазваше своята част от сделката. Беше му добра съпруга.

— И бе възнаградена по съответния начин — отвърна Грийнборн. — Наслаждаваше се на живота на дама от висшето общество в продължение на пет години.

— Колкото и да е смешно, тя ми каза абсолютно същото. Аз обаче не смятам, че това е достатъчно. Ами малкия Бърти? Едва ли искате внукът ви да мизерства?

— Внукът ми ли? — запита Грийнборн. — Аз нямам кръвна връзка с Хюбърт.

Изведнъж Хю бе споходен от странното усещане, че ще се случи нещо изключително важно. Сякаш се бе озовал в кошмар и всеки момент щеше да го връхлети някакъв страховит, безименен ужас.

— Не разбирам — обърна се той към Грийнборн. — Какво имате предвид?

— Онази жена вече бе бременна, когато се омъжи за сина ми.

Хю ахна.

— Соли знаеше за детето, освен това бе наясно, че не е негово — продължи Грийнборн. — Въпреки това я прибра, при това против волята ми, което едва ли има нужда да обяснявам. Повечето хора, естествено, нямат никаква представа: ние много се постарахме да го пазим в тайна. Сега обаче вече няма нужда, след като… — при тези думи замълча, преглътна с усилие и едва тогава довърши разказа си. — Двамата обиколиха света след сватбата. Детето се роди в Швейцария; издадоха му свидетелство за раждане с фалшива дата; когато се върнаха, бяха изминали почти две години и бе много трудно да се разбере, че бебето всъщност е с четири месеца по-голямо, отколкото твърдяха.

Хю имаше чувството, че сърцето му е спряло. Трябваше да зададе един въпрос, само че бе ужасен от възможния отговор.