Кен Фолет - Опасно богатство

— Соли! Успокой се — каза. — Искам само да поговорим като разумни хора!

— Върви по дяволите! — кресна му Соли.

Каретата отмина и пътят бе свободен. Мики сграбчи Соли за реверите, за да му попречи да прекоси кръстовището. Соли се опита да се отскубне, но Мики стискаше здраво.

— Изслушай ме! — изкрещя той.

— Пусни ме! — Соли освободи едната си ръка и цапардоса с юмрук Мики по носа.

Мики усети силна болка и вкус на кръв в устата си. Това го накара да изпусне нервите си.

— Проклет да си! — изкрещя. Пусна палтото на Соли и го удари в отговор по бузата.

Соли се завъртя и стъпи на шосето. В този миг и двамата видяха приближаващата се карета, която се носеше към тях с бясна скорост. Соли отскочи, за да не стои на пътя й.

Мики осъзна какъв шанс му се предоставя.

Ако Соли умреше, всички проблеми на Мики щяха да се разрешат.

Нямаше време да преценява рисковете, нито да се колебае или да обмисля последствията.

Посегна и силно бутна Соли, който се озова отново на шосето, точно пред конете.

Кочияшът изкрещя и рязко дръпна юздите. Соли се препъна, видя, че конете почти са се озовали отгоре му, падна на пътя и започна да вика.

За миг сякаш времето спря; Мики обхвана с поглед втурналите се напред коне, тежките колела на каретата, ужасеното лице на кочияша и едрото тяло на безпомощния Соли, който лежеше по гръб на шосето.

А после конете прегазиха Соли. Мики гледаше как дебелият мъж се извива и гърчи под ударите на подкованите им копита. След това предното колело на каретата със силен трясък удари главата на Соли, който се отпусна назад, изпаднал в безсъзнание. Секунда по-късно задното колело мина през лицето му и смачка черепа му като яйчена черупка.

Мики извърна очи. Имаше чувството, че ще повърне, но успя да се сдържи. После започна да трепери. Изпита слабост и се облегна на стената зад себе си, за да не се смъкне на земята.

Насили се да погледне към неподвижното тяло на пътя. Главата на Соли бе напълно смазана, чертите на лицето му бяха неузнаваеми, а шосето край него бе оплискано с кръв и още нещо. Беше мъртъв.

А пък Мики бе спасен.

Така Бен Грийнборн никога нямаше да узнае какво му е причинила Огъста. Вече нямаше пречки за подписването на договора, железницата щеше да бъде построена, а пък Мики — да се превърне в герой в Кордоба.

Нещо топло прокапа по устната му: течеше му кръв от носа. Извади носната си кърпа и я попи.

Вгледа се отново в Соли. „Само веднъж през живота си изгуби самообладание и се разгневи — и това те уби“, обърна се наум към мъртвия.

На светлината на газените фенери огледа улицата в двете посоки. Наоколо не се виждаше жива душа. Само кочияшът бе станал свидетел на случилото се.

На около трийсет метра по-нататък по улицата, каретата се разтресе и спря. Кочияшът скочи от капрата, а една жена надникна през прозореца. Мики побърза да се обърне и тръгна обратно към „Пол Мол“.

Няколко секунди по-късно мъжът се развика след него:

— Ей, ти!

Мики ускори крачка, зави зад ъгъла и излезе на „Пол Мол“, без да поглежда назад. Само след миг се смеси с тълпата и вече не бе възможно да го открият.

„Божичко, успях!“, помисли си. Сега, когато не виждаше смазаното и обезобразено тяло, отвращението и гаденето му почти бяха изчезнали и започна да изпитва тържество. Бързото мислене и смелите действия му бяха позволили да превъзмогне поредното препятствие.

Изкачи стремително стълбището пред клуба. С малко късмет никой нямаше да е забелязал отсъствието му. За свое нещастие обаче, още на входната врата се сблъска с Хю Пиластър, който тъкмо излизаше.

Хю му кимна и поздрави:

— Добър вечер, Миранда.

— Добър вечер и на теб, Пиластър — отвърна Мики и влезе, като проклинаше тихичко под нос Хю.

Отиде първо в гардеробната. Носът му бе почервенял след юмручния удар на Соли, но иначе бе само леко разрошен. Пооправи си дрехите и приглади с ръка косата си. Междувременно си мислеше за Хю Пиластър. Ако Хю не се бе оказал на прага на клуба в неподходящия момент, никой никога нямаше да разбере, че Мики е напускал сградата — отсъствал бе само няколко минути. Всъщност, имаше ли изобщо значение? Никой нямаше да го заподозре в убийството на Соли, а дори и да го направеше, фактът, че Мики е излязъл от клуба за няколко минутки, не доказваше нищо. Само че вече не разполагаше с неопровержимо алиби и това го безпокоеше.

Изми си ръцете и забързано тръгна по стълбите към стаята за карти.

Едуард вече играеше бакара, а на масата имаше празно място. Мики го зае. Никой не коментира колко време го е нямало. Раздадоха му карти.