Кен Фолет - Опасно богатство

Всъщност бе истинско чудо, че не се е случило. Може би бе безплодна. Направи жест на един сервитьор и поръча бренди.

— И като заговорихме за съпруги — подхвърли леко неуверено, — какво става с Емили?

Едуард се засрами.

— Виждам я толкова често, колкото и ти Рейчъл — отвърна той. — Знаеш, че преди време купих къща в Лестършир. Емили прекарва цялото си време там.

— Значи и двамата пак сме ергени.

Едуард се ухили.

— В действителност винаги сме си били такива, нали?

Мики вдигна поглед и забеляза на прага едрата фигура на Соли Грийнборн. Не бе наясно с причината, но при вида му изпита безпокойство. Това бе странно, защото Соли бе вероятно най-безобидният човек в цял Лондон.

— Още един приятел идва да те поздрави — отбеляза Мики, когато Соли тръгна към тях.

След миг Соли вече бе достатъчно близо и изведнъж Мики осъзна, че той не се усмихва приятелски, както обикновено. Всъщност изглеждаше истински ядосан, а това бе рядкост. Мики инстинктивно усети, че с договора за железница „Санта Мария“ има някакъв проблем. Каза си, че се безпокои излишно — като някаква старица. Само че Соли никога не се гневеше…

Тревогата накара Мики да се държи глуповато-приятелски.

— Здрасти, Соли, стари приятелю — как е геният на Сити?

Соли обаче не се интересуваше от Мики. Без да го поздрави и дори да покаже, че го е забелязал, грубо му обърна широкия си гръб и насочи вниманието си към Едуард.

— Пиластър, ти си проклет негодник! — каза му.

Мики се изуми и ужаси. Соли и Едуард точно се канеха да подпишат сделката. Положението бе страшно сериозно — Соли никога не се караше с когото и да било. Какво, за бога, бе предизвикало гнева му?

Едуард бе не по-малко озадачен.

— Грийнборн, за какво говориш, по дяволите?

Соли почервеня целия и се задъха, едва говореше.

— Разбрах, че ти и онази вещица, майка ти, сте отговорни за отвратителните статии във „Форум“!

— О, не! — смаяно прошепна Мики сам на себе си.

Това бе истинска катастрофа. Подозираше, че Огъста е замесена, макар да нямаше доказателства за това… Но как, за бога, бе научил Соли?

Същият въпрос си задаваше и Едуард.

— Кой ти пълни тлъстата глава с подобни простотии?

— Една от приятелките на майка ти е придворна дама на кралицата — отговори Соли.

Мики предположи, че говори за Хариет Морт. Очевидно Огъста я държеше с нещо.

— Тя е изплюла камъчето — продължи Соли. — Споменала е на уелския принц. Точно се видях с него.

Мики си помисли, че Соли трябва да е побеснял от ярост, за да предава така недискретно частен разговор с представител на кралското семейство. Явно натискът бе прекалено силен за нежната му душа и го бе докарал до ръба. Мики нямаше представа как ще разрешат толкова сериозен конфликт — или най-малкото, как ще го сторят навреме за подписването на договора утре.

Отчаяно се опита да охлади страстите.

— Соли, приятелю, няма как да си сигурен, че тази история е вярна…

Соли рязко се извърна към него. Потеше се силно, а очите му сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат от орбитите.

— Няма как ли? След като днес прочетох във вестника, че Джоузеф Пиластър е получил титлата, която трябваше да бъде дадена на Бен Грийнборн?

— Въпреки това…

— Имаш ли представа какво означава тя за баща ми?

Мики започна да разбира защо е изчезнала иначе неотменната дружелюбност на Соли. Той не се гневеше заради себе си, а заради баща си. Дядото на Бен Грийнборн бе пристигнал в Лондон с една бала руски животински кожи, банкнота от пет лири в джоба и пробити обувки. Ако Бен успееше да седне на някое от местата в Горната камара, това би бил най-категоричният знак, че е приет в английското общество. Несъмнено Джоузеф също приемаше като връх в кариерата си благородническата титла — и неговото семейство се бе издигнало благодарение на собствените си усилия — но за един евреин бе много по-голямо постижение. Титулуването на Бен Грийнборн би било грандиозен успех не само за него и семейството му, а и за цялата еврейска общност във Великобритания.

— Нищо не мога да направя, като сте евреи — заяви Едуард.

Мики побърза да се намеси:

— Вие двамата не бива да позволявате родителите ви да застават между вас. В крайна сметка сте партньори в сериозно бизнес начинание…

— Не бъди глупак, Миранда! — произнесе Соли с такава свирепост, че Мики потрепери. — Можеш да забравиш за железопътна линия „Санта Мария“ и въобще за каквито и да били съвместни сделки с банка „Грийнборн“. След като чуят тази история, партньорите никога повече няма да работят с банка „Пиластър“!