Кен Фолет - Опасно богатство

— Както знаеш, не харесвам особено Мики, но не мога да повярвам, че би сторил подобно нещо.

— За него железница „Санта Мария“ е от изключително значение. Благодарение на нея семейство Миранда ще се превърнат във втората сила в Кордоба.

— Наясно съм с това и не се съмнявам, че Мики би погазил много правила, за да постигне целите си. Но той не е убиец.

— Напротив, такъв е — заяви Тонио.

— Стига де!

— Зная го със сигурност. Невинаги съм показвал, че го зная — в действителност се държах като истински глупак по отношение на Миранда, но това е заради дяволския му чар. Успя да ме убеди, че ми е приятел и известно време го смятах за такъв. В действителност обаче е самият сатана! А аз съм наясно със същността му още от училище.

— Откъде… как разбра?

Тонио се размърда в леглото.

— Знам какво се случи наистина преди тринайсет години, през онзи следобед, когато Питър Мидълтън се удави в изоставената кариера в Епископска гора.

Хю настръхна. Този въпрос го измъчваше от години. Питър Мидълтън бе добър плувец; малко вероятно бе смъртта му да е вследствие злополука. Хю отдавна бе убеден, че е имало някаква външна намеса, че някой е извършил подлост. Може би най-сетне щеше да научи истината.

— Продължавай, човече — подкани го. — Нямам търпение да чуя това!

Тонио се поколеба за миг.

— Ще ми дадеш ли малко вино? — помоли.

На пода до леглото имаше бутилка „Мадейра“. Хю наля в една чаша. Докато Тонио отпиваше от нея, Хю си припомни колко бе горещо през онзи ден, колко неподвижен бе въздухът в околността. Припомни си напуканата каменна стена на кариерата и студената, леденостудена вода.

— Казали са пред следователя, че на Питър му е станало нещо във водата, че е изпаднал в затруднение . Но изобщо не са му споменавали, че Едуард му е натискал главата под водата.

— Това го знаех — прекъсна го Хю. — Получих писмо от Гърбушкото Камъл, който живее в колония Кейп. Той е гледал какво става от другия край на водоема. Само че не е останал до края.

— Точно така. Ти успя да се измъкнеш, а Гърбушкото избяга. Останахме аз, Питър, Едуард и Мики.

— Какво стана, след като си тръгнах? — нетърпеливо попита Хю.

— Излязох от водата и хвърлих камък по Едуард. Чист късмет, но го улучих право в средата на челото. Рукна кръв, той спря да измъчва Питър и започна да преследва мен. Добрах се до насрещния край на кариерата и издрапах по скалата, за да избягам от него.

— Да, Едуард никога не е бил особено подвижен, дори тогава — отбеляза Хю.

— Точно така. Успях да спечеля сериозна преднина. Когато бях на средата, се обърнах. Сега Мики мъчеше Питър. Питър се бе добрал до ръба и се опитваше да излезе, но Мики продължаваше да го натиска под водата. Мярнах сцената само за секунда, но ясно видях какво става. После започнах пак да се катеря.

Замълча за миг и отпи отново от виното си.

— Когато стигнах върха на скалите, отново хвърлих поглед назад. Едуард все още ме преследваше, но бе доста изостанал, така че имах време да си поема дъх. — Тонио пак направи пауза и белязаното му лице се сгърчи от отвращение. — Мики беше във водата, заедно с Питър. Картината, която видях — при това съвсем ясно, и я помня до ден-днешен, сякаш е било вчера — бе следната. Мики натискаше Питър под повърхността. Питър мяташе ръце и се бореше, но Мики бе прехвърлил ръка през врата му и го държеше. Питър не можеше да се измъкне от хватката му. Мики го давеше. В това няма абсолютно никакво съмнение. Беше си чисто убийство.

— Мили боже! — ахна Хю.

Тонио кимна.

— И досега започва да ми се гади всеки път, като се сетя. Не зная колко време ги наблюдавах. Едуард почти ме настигна. Питър бе спрял да блъска с ръце по водата и почти не се бореше, но в този миг Едуард се покачи на върха на скалата и трябваше да бягам.

— Значи така е умрял Питър. — Хю бе изумен и ужасен.

— Известно време Едуард ме преследваше през гората, но се беше задъхал и лесно му се изплъзнах. После се натъкнах на теб.

Хю си спомни как бе срещнал тринайсетгодишния Тонио насред Епископска гора — той се скиташе гол, целият мокър, с вързопчето дрехи в ръце и хлипаше. Тази картина извика в паметта му спомена за шока и болката, които бе преживял по-късно същия ден, когато бе научил за смъртта на баща си.

— Но защо никога не си споделил за видяното?

— Страхувах се от Мики — страхувах се, че ще ми стори същото, което направи на Питър. И все още се боя от него. Виж само какво ми причини! И ти трябва да се боиш.