Кен Фолет - Опасно богатство

Най-после Огъста изгуби присъствие на духа. Тя цялата почервеня, а очите й сякаш щяха да изскочат.

— Ще съжалявате за това до края на дните си! — изсъска, след което демонстративно си тръгна.

Прекоси с горделива походка тълпата в балната зала и се насочи към изхода. Хората, покрай които минаваше, я гледаха притеснено и дори нервно. Тя осъзна, че изражението й показва колко е ядосана. Искаше й се да може да скрие чувствата си, но бе прекалено разстроена. Хората, които презираше и мразеше, тържествуваха. Уличницата Мейзи, невъзпитаният Хю и отвратителната Нора бяха осуетили собствените й планове и бяха получили, каквото искаха. Стомахът й се сви от нерви и безсилно раздразнение. Започна да й се гади.

Най-после Огъста стигна вратата и излезе на площадката на втория етаж, където хората бяха по-малко. Спря един преминаващ лакей и му нареди:

— Веднага докарай тук каретата на господин Пиластър!

Той се втурна да изпълни заповедта. Е, поне прислугата все още се плашеше от нея и й се подчиняваше.

Тръгна си, без да разговаря с никого повече. Съпругът й можеше да си наеме файтон. Огъста продължи да беснее през целия път до Кенсингтън.

Влезе в къщата и завари Хастед да я чака във фоайето.

— Господин Хобс е в салона, госпожо — сънено я предупреди той. — Казах му, че може да се върнете чак сутринта, но той настоя да ви изчака.

— И какво, по дяволите, иска?

— Не ми съобщи.

Огъста не бе в настроение да се среща с редактора на „Форум“. Какво диреше в дома й в малките часове на деня? Изкуши се да игнорира присъствието му и да си отиде направо в стаята. После обаче се сети за благородническата титла и реши, че е по-добре да поговори с него.

Влезе в салона и забеляза Хобс, който бе заспал край гаснещата камина.

— Добро утро! — поздрави високо Огъста.

Той се стресна и скочи на крака, след което се вторачи в нея през зацапаните си очила.

— Госпожо Пиластър! Добър… а, да. Добро утро.

— Какво ви води тук в подобен час?

— Помислих, че ще искате първа да видите това — обясни и й подаде новия брой на списанието си, който още миришеше на печатарско мастило.

Тя разгърна първата страница и прочете заглавието над водещата статия: „Може ли един евреин да бъде лорд“?

Настроението й се пооправи. Напомни си, че тазвечерното фиаско е само едно поражение. Предстояха и други битки.

Прегледа първите няколко реда от статията:

„Вярваме, че няма истина в слуховете, които в момента се носят из Уестминстър и лондонските клубове и според които министър-председателят обмисля да даде благородническа титла на изтъкнат банкер от еврейски произход и изповядващ еврейската вяра.

Никога не сме одобрявали преследването на определени езически вярвания. Въпреки това, толерантността си има своите граници. Ако предоставим най-високата чест на човек, който открито отхвърля християнското избавление, това би означавало да се доближим опасно до богохулството.

Естествено, самият министър-председател е евреин по рождение. Той обаче е покръстен и положи клетвата си за вярност към Нейно Величество върху християнската Библия. Затова никой не повдигна въпроса противоконституционно ли е да получи благородническа титла. Сега обаче трябва да се запитаме дали непокръстеният банкер, чието име се спряга според слуховете, ще е готов да направи компромис с вярата си и да се закълне на двата Завета — Стария и Новия. А ако настоява да положи клетвата само върху Вехтия завет, нима епископите в Камарата на лордовете ще приемат това без възражения?

Не се и съмняваме, че въпросният банкер е верен поданик и честен в делата си…“

Имаше още много, все в този дух. Огъста доволно вдигна поглед от страницата.

— Добра работа — отсъди. — Това ще разбуди духовете.

— Надявам се. — Хобс плъзна с бързо, леко като на птица движение ръка в джоба си и измъкна лист хартия. — Позволих си да сключа договор за покупката на печатарската преса, която ви споменах. Сметката за нея…

— Отидете в банката на сутринта! — избухна Огъста, без дори да погледне към поднесения й документ. Никога не успяваше за дълго да се държи любезно с Хобс, дори когато й бе сторил услуга. Нещо в поведението му я дразнеше. Сега положи усилия да говори по-меко и вежливо: — Съпругът ми ще ви напише чек.

Хобс се поклони.

— В такъв случай ще тръгвам. — И излезе.

Огъста въздъхна със задоволство. Щеше да им покаже на всичките! Мейзи Грийнборн си мислеше, че е стълб и водеща фигура в лондонското общество. Е, можеше да танцува колкото си иска с принца на Уелс, но не бе в състояние да се пребори със силата на пресата. На семейство Грийнборн щеше да им трябва много време да се възстановят след тази ужасна атака. А междувременно Джоузеф щеше да си получи титлата.