Кен Фолет - Опасно богатство

След вечерята Мейзи проведе кратък разговор с Нора, докато останалите дами се освежаваха в банята.

— Трябва да стоиш възможно най-близо до мен — каза й. — Когато настъпи моментът да те представя на принца, няма да има време да те издирвам. Трябва да си ми под ръка.

— Ще се залепя за теб като шотландец за банкнота от пет лири — отвърна Нора с нормалния си кокни акцент, след което добави с присъщия за висшата класа провлечен говор: — Не се бой! Не ще избягам.

Гостите започнаха да пристигат в десет и половина. Мейзи обикновено не канеше Огъста Пиластър, но тази година го направи: искаше тя да види триумфа на Нора (ако бе такъв, разбира се). Почти очакваше Огъста да откаже, но вместо това тя бе сред първите дошли. Мейзи бе поканила и ментора на Хю от Ню Йорк, Сидни Мадлър — чаровен белобрад мъж на около шейсет години. Личеше си, че е американец. Версията му на вечерно облекло включваше късо сако и черна вратовръзка.

Мейзи и Соли се здрависваха прави с гостите си в продължение на час, след което дойде принцът. Домакините го отведоха в балната зала и му представиха бащата на Соли. Бен Грийнборн се поклони сковано — само с чупка в кръста и с гръб, изпънат като на пруски гвардеец. След това Мейзи танцува с принца.

— Имам за вас една наистина сочна клюка, сър — подхвърли тя, докато се носеха в ритъма на валса. — Само се надявам да не се ядосате.

Той я придърпа към себе си и прошепна в ухото й:

— Колко интригуващо, госпожо Грийнборн — продължавайте, моля.

— Става дума за инцидента по време на бала на херцогиня Тенби.

Усети, че принцът се напряга.

— А, да. Признавам, че ме постави в донякъде неудобно положение. — После снижи глас. — Когато онова момиче нарече Де Тьокьоли „мръсен дърт подлец“, за миг си помислих, че има предвид мен!

Мейзи се разсмя весело, сякаш смяташе идеята за абсурдна. В действителност бе наясно, че доста хора си бяха помислили същото.

— Но, моля, довършете — продължи принцът. — Нима в тази история има нещо скрито?

— Да, така изглежда. Де Тьокьоли е получил информация — напълно невярна, впрочем — че въпросната млада жена е… как да се изразя… склонна да приема покани.

— „Склонна да приема покани“! — разкикоти се звучно той. — Трябва да запомня този израз!

— Тя пък била предупредена веднага да му удари плесница, ако графът започне да си позволява волности.

— Следователно е било почти сигурно, че ще има сцена. Много хитро. И кой стои зад този коварен план?

Мейзи се поколеба за секунда. Никога преди не бе използвала приятелството си с принца, за да навреди някому. Огъста обаче си го бе заслужила с подлостта си.

— Познато ли ви е името Огъста Пиластър?

— О, да. Матриархът на другата банкерска фамилия.

— Всичко е нейно дело. Момичето, Нора, е омъжено за племенника на Огъста, Хю. Огъста го е направила, за да ядоса Хю, когото мрази.

— Тя сигурно е истинска змия! Въпреки това би трябвало да се въздържа от предизвикването на подобни сцени в мое присъствие. Изпитвам желание да я накажа.

Именно към този момент бяха насочени усилията на Мейзи.

— За тази цел ще е достатъчно да обърнете малко внимание на Нора, за да покажете, че сте й простили — каза и затаи дъх в очакване на ответа му.

— И вероятно да пренебрегна присъствието на самата Огъста. О, да. Мисля, че точно така ще направя.

В този миг танцът свърши. Мейзи попита:

— Да ви представя ли Нора? Тя е тук тази вечер.

Принцът я изгледа проницателно.

— Планирали сте всичко, а? Дяволче такова!

Именно от това се страхуваше Мейзи. Той изобщо не бе глупав и щеше да се досети за схемата й. Най-добре щеше да е да не отрича. На лицето й се изписа стеснение; постара се и да се изчерви.

— Хванахте ме. Колко глупаво от моя страна да мисля, че нещо ще убегне от орловия ви поглед! — Промени изражението си и го погледна откровено право в очите. — Какво да сторя, за да изкупя вината си?

По лицето му плъзна сладострастна усмивка.

— Не ме изкушавайте. Добре, достатъчно — прощавам ви.

Мейзи се отпусна леко: беше й се разминало. Сега бе ред на Нора. Тя трябваше да го заплени напълно.

— И къде е тази Нора? — поинтересува се той.

Младата жена бе съвсем близо, както й бе казано. Мейзи й даде знак с поглед и тя веднага се приближи.

— Ваше Кралско Височество, мога ли да ви представя госпожа Хю Пиластър — обърна се официално към него Мейзи.

Нора направи реверанс и започна да пърха с мигли. Принцът огледа голите й рамене и пълната й розова гръд.