Кен Фолет - Опасно богатство

— Добре — отстъпи. — Възможно е да се заразя с нещо.

— И да ми го предадеш.

Мики сви рамене.

— Това е един от рисковете, които поема съпругата. Ако пипна дребна шарка, мога да ти предам и нея.

— Само че сифилисът може да се унаследи.

— Какво имаш предвид?

— Възможно е да го предам на децата ни, ако имаме такива. А аз нямам намерение да рискувам. Няма да родя дете, което може да е заразено с тази ужасна болест!

Рейчъл се бе задъхала — знак, че е под огромно напрежение. „Наистина го е решила“, помисли си Мики.

— Така че ще те напусна, освен ако не се съгласиш да спреш с контактите си с проститутки — завърши тя.

Нямаше смисъл да разговарят повече.

— Ще видим дали можеш да се махнеш, ако носът ти е счупен — отсече той и вдигна бастуна си.

Рейчъл обаче бе подготвена. Избегна удара и се втурна към вратата. Мики отново се изненада, защото вратата бе леко открехната — Рейчъл вероятно я бе отключила предварително, защото бе очаквала да се стигне до насилие — и съпругата му светкавично се измъкна през нея.

Той хукна навън, където го очакваше поредния сюрприз: до тротоара бе спрял файтон. Рейчъл скочи в него. Мики се изуми от внимателно планираните й действия. Канеше се да се метне след нея, но пътят му бе препречен от едър мъж с цилиндър на главата. Бащата на Рейчъл, господин Бодуин, адвокатът.

— Приемам, че си отказал да промениш начина си на живот — заяви мъжът.

— Да не би да отвличате съпругата ми? — отвърна Мики, ядосан, задето го бяха надхитрили.

— Тя си тръгва по собствено желание. — Гласът на Бодуин леко трепеше, но той не отстъпи. — Ще се върне при теб, ако се съгласиш да се откажеш от зловредните си навици. При условие, разбира се, че преди това се подложиш на медицински преглед и резултатите от него са задоволителни.

За миг Мики се изкуши да го удари, но това трая само секунда. Ако го беше сторил, адвокатът със сигурност щеше да го съди за нападение, а подобен скандал би съсипал дипломатическата му кариера. Рейчъл не си заслужаваше.

Ситуацията бе патова. „За какво се боря?“, запита сам себе си, а после каза на глас:

— Можете да си я задържите. Приключих с нея. — След което се върна в къщата и тресна вратата след себе си.

Чу потеглянето на каретата. За свое учудване установи, че съжалява за раздялата с Рейчъл. Бракът с нея бе по сметка, естествено — той бе само начин да накара Едуард да се ожени. Освен това без нея животът му, поне в някои отношения, щеше да бъде по-прост и лесен. Любопитното обаче бе, че той се бе наслаждавал на ежедневните им сблъсъци. Никога не бе изживявал подобно нещо с жена. Същевременно те често го уморяваха, затова сега си каза, че в крайна сметка сам ще му е по-добре.

Когато си възстанови равновесието, нахлупи шапката си и излезе. Лятната нощ бе мека, небето — съвсем чисто и обсипано с ярки звезди. Въздухът в Лондон винаги бе по-приятен за дишане през лятото, защото хората не отопляваха къщите си с въглища и не го замърсяваха толкова.

Когато пое по „Риджънт стрийт“, се настрои на делова вълна. Откакто уреди побоя над Тонио Силва преди месец, не бе чувал повече за статията му за нитратните мини. Тонио вероятно още се възстановяваше от раните си. Мики бе изпратил на Папа шифрована телеграма с имената и адресите на очевидците, чиито подписи стояха под писмените показания на Тонио; вероятно вече бяха мъртви до един. Хю изглеждаше като глупак, който предизвиква ненужно паника, а пък Едуард бе очарован от това развитие.

Междувременно Едуард бе убедил Соли Грийнборн да участва в емисията на акции за железопътната линия „Санта Мария“, съвместно с банка „Пиластър“. Задачата се бе оказала доста трудна, тъй като Соли се отнасяше с подозрение към Южна Америка, което впрочем важеше за повечето банкери. Едуард се принуди да му предложи по-висока комисиона и да вземе участие в негова операция със спекулативни акции, преди Соли да се съгласи принципно със сделката. Едуард бе изиграл и коза си — факта, че някога са били съученици. Мики подозираше, че именно това и добротата на Соли в крайна сметка са наклонили везните.

В момента се занимаваха с изготвянето на договорите — един болезнено бавен процес. Папа вгорчаваше живота на Мики, защото не можеше да проумее причините работата да не може да се свърши за няколко часа. Той искаше парите веднага.

Същевременно, когато се сетеше за всички пречки, които бе преодолял, Мики изпитваше дълбоко удовлетворение от самия себе си. След директния отказ на Едуард задачата изглеждаше невъзможна. После обаче, с помощта на Огъста, успя да прикотка Едуард, да го накара да се ожени и да получи партньорско място в банката. След това се справи с двамата, които му се противопоставяха — Хю Пиластър и Тонио Силва. И сега чакаше да обере плодовете от всичките си усилия. У дома, в Кордоба, железопътната линия „Санта Мария“ завинаги щеше да си остане железницата на Мики . Половин милион лири бе огромна сума, по-голяма от целия военен бюджет на Кордоба. Дори това единствено постижение бе много повече от целия принос на брат му Пауло.