Кен Фолет - Опасно богатство

След малко дойде лейди Морт и хладно подхвърли:

— Каква приятна изненада да ви види човек по това време на деня!

На практика укоряваше Огъста, че е дошла преди обяд. Стоманеносивата коса на лейди Морт бе вчесана твърде небрежно и Огъста предположи, че е изненадала жената, преди да се е облякла напълно.

„Обаче сте принудена да ме приемете, нали?“, помисли си. „Вероятно се страхувате, че може да ви търся заради банковата ви сметка, така че нямате друг избор.“

Тонът й обаче бе угоднически и имаше за цел да поласкае дамата.

— Дойдох да ви помоля за съвет във връзка с нещо наистина спешно.

— Каквото е по силите ми…

— Министър-председателят се е съгласил да даде благородническа титла на банкер.

— Чудесно! Споменах за идеята пред Нейно Величество, както знаете. Без съмнение думите ми са оказали влияние.

— За нещастие, той иска да я даде на Бен Грийнборн.

— О, боже. Да, това е неприятно.

Огъста бе убедена, че в себе си Хариет Морт тайно се радва от тази новина. Тя ненавиждаше Огъста.

— Не е просто неприятно — заяви Огъста. — Вложих много усилия в това, а сега изглежда, че от тях ще се възползва най-големият съперник на съпруга ми!

— Разбирам.

— Искам да го предотвратим.

— Не съм сигурна какво бихме могли да сторим.

Огъста се престори, че мисли на глас.

— Благородническите титли трябва да бъдат одобрени от кралицата, нали?

— Да, разбира се. В крайна сметка, технически тя ги връчва.

— Следователно би могла да направи нещо, ако вие я помолите.

Лейди Морт леко се засмя.

— Скъпа госпожо Пиластър, надценявате силата ми.

Огъста прехапа език и пренебрегна снизходителния й тон.

Лейди Морт продължи:

— Нейно Величество едва ли ще обърне повече внимание на моя съвет, отколкото на този на премиера. Освен това, какви основания мога да дам за възраженията си?

— Грийнборн е евреин.

Лейди Морт кимна.

— Да, преди време това щеше да е напълно достатъчно. Спомням си, когато Гладстоун искаше да направи Лионел Ротшилд пер: кралицата категорично отказа. Само че това бе преди десет години, а след това Дизраели дойде на власт.

— Но Дизраели е християнин! Грийнборн е практикуващ евреин.

— Чудя се дали това ще окаже някакво влияние — започна да разсъждава лейди Морт. — Знаете ли, напълно е възможно. А и тя непрекъснато критикува уелския принц, задето в обкръжението му има толкова много евреи.

— В такъв случай, ако споменете пред нея, че министър-председателят се кани да даде благородническа титла на един от тях…

— Мога да го спомена в някой разговор. Не съм сигурна обаче дали това ще е достатъчно за целите ви.

Огъста мислеше усилено.

— Може ли да направим нещо, така че Нейно Величество да обърне повече внимание на въпроса?

— Ако общественото мнение е настроено негативно — може би ако се повдигне темата в парламента или пък в пресата се появят статии…

— Пресата — повтори Огъста. Сети се за Арнолд Хобс. — Да! — каза. — Мисля, че може да се уреди.

Хобс бе ужасно притеснен заради присъствието на Огъста в малкия му, претъпкан офис, което й достави удоволствие. Той не можеше да реши дали да разтребва, да й обърне внимание или да се опита да се отърве от нея. Изпаднал в истерия, Хобс се опита да направи и трите едновременно: започна да мести купчини листа от пода на масата и да ги връща обратно; донесе й стол, чаша шери и чиния с бисквити и същевременно предложи да отидат да поговорят другаде. Тя го остави минута-две да се лута наоколо, след което го спря с думите:

— Господин Хобс, седнете и ме изслушайте, ако обичате.

— Разбира се, разбира се — измърмори той, отпусна се на един стол и се вгледа в нея през мърлявите си очила.

Огъста му разказа накратко за възможността Бен Грийнборн да получи титлата.

— Много неприятно, много неприятно — нервно произнесе той. — Не смятам обаче, че може да обвините „Форум“ в липса на ентусиазъм в подкрепа на каузата, която така любезно ми предложихте.

„И в замяна на която получи доходоносна работа — стана директор на две от компаниите, контролирани от съпруга ми“, отвърна му наум Огъста.

— Знам, че вината не е ваша — сряза го сприхаво на глас. — Въпросът е какво можете да направите?

— Списанието ми се намира в много трудна позиция — обезпокоено заяви той. — След като толкова гръмогласно настоявахме банкер да получи благородническа титла, сега не можем просто така да се обърнем на сто и осемдесет градуса и да протестираме, че наистина се е случило.