Кен Фолет - Опасно богатство

Емили си възвърна равновесието.

— Толкова е странно — отбеляза. — Той ми е съпруг, но вие го познавате по-добре от мен. А пък аз дори не зная името ви.

— Лили.

Настъпи неловко мълчание. Мейзи пийна глътка джин: втората чаша сякаш повече й се услаждаше от първата. Цялата сцена бе много странна: кухнята, жените по неглиже, цигарите и джинът, и най-вече Емили, която преди половин денонощие все още не бе имала представа какво включва сексуалният акт, а сега обсъждаше импотентността на съпруга си с любимата му проститутка.

— Е — оживи се Ейприл след малко, — сега знаете отговора на този въпрос. Защо Едуард е импотентен със съпругата си? Защото Мики не е край него. Той не е в състояние да го вдигне, ако е сам с жената.

— Мики?! — попита невярващо Емили. — Мики Миранда? Посланикът на Кордоба?

Ейприл кимна.

— Те правят всичко заедно, особено тук. Едуард е идвал един-два пъти и сам, но тогава нищо не става.

Емили бе силно озадачена. Мейзи зададе очевидния въпрос:

— И какво по-точно правят?

Отговори й Лили:

— Нищо кой знае какво. През годините опитваха няколко варианта. В момента им харесва да си легнат двамата с едно момиче, обикновено с мен или с Мюриъл.

Мейзи продължи да разпитва.

— Обаче Едуард наистина успява да го направи, нали — както си му е редът? Имам предвид да го вдигне и всичко останало?

Лили кимна.

— Да, съвсем определено.

— Смяташ ли, че само така може да го прави?

Лили се намръщи.

— Не мисля, че има голямо значение какво точно става, колко момичета сме или нещо такова. Ако Мики е там, става, ако не е — не.

Мейзи подхвърли:

— Човек може да си помисли, че Едуард всъщност обича Мики.

Емили безсилно прошепна:

— Имам чувството, че сънувам. — Отпи стабилна глътка джин. — Възможно ли е всичко това да е реално? Наистина ли стават такива неща?

— Само ако знаеше! — провикна се Ейприл. — Едуард и Мики са направо кротички и скучни в сравнение с някои от другите ни клиенти.

Дори Мейзи бе изненадана. Мисълта за Едуард, Мики и жена в леглото, бе толкова странна, че я напуши смях. Трябваше да положи сериозни усилия, за да потисне кикота, който напираше в гърлото й.

Спомни си нощта, когато Едуард я бе заварил да прави любов с Хю. Той се бе възбудил неимоверно. Мейзи интуитивно бе усетила каква е причината — мисълта, че ще прави секс с нея веднага след Хю.

— Кифла с масло! — възкликна тя.

Някои от жените се разхилиха.

— Точно така — избухна в смях Ейприл.

Емили се усмихна, но очевидно бе объркана.

— Не разбирам — каза.

Ейприл обясни:

— Някои мъже харесват кифлите с масло. — Проститутките се разкикотиха още по-силно. — Това е жена, която току-що е била с друг мъж.

Емили също започна да се подхилква и само след миг всички се смееха истерично. Мейзи реши, че се дължи на съчетанието от джина, странната ситуация и разговора за чудатите сексуални предпочитания на мъжете. Вулгарният израз, който бе използвала, ги бе отпуснал и бе премахнал напрежението. Всеки път, когато смехът стихваше, някоя от тях подмяташе „Кифла с масло!“ и отново всички избухваха в смях.

Накрая се изтощиха толкова, че вече не бяха в състояние да се смеят. След като се укротиха, Мейзи се зачуди на глас:

— Къде обаче е мястото на Емили в тая работа? Тя иска бебе. Надали може да покани Мики в леглото при себе си и мъжа си.

Емили увеси нос.

Ейприл привлече погледа й и попита:

— Колко силно го искаш, Емили? Колко твърдо си решена?

— Бих сторила всичко — заяви Емили. — Наистина, абсолютно всичко!

— Ако наистина мислиш така — бавно каза Ейприл, — може да опитаме нещо.

Джоузеф Пиластър довърши голямата порция агнешки бъбреци на скара и бъркани яйца и започна да маже с масло препечена филийка. Огъста често се чудеше дали типичната за мъжете на средна възраст избухливост има нещо общо с количеството месо, което изяждаха. На нея лично само при мисълта за бъбреци на закуска й се повдигаше.

— Сидни Мадлър пристигна в Лондон — каза й той. — Имам среща с него днес сутринта.

Огъста не можа веднага да се сети за кого говори.

— Мадлър?

— От Ню Йорк. Ядосан е, защото Хю не стана партньор.

— Че това какво общо има с него? — зачуди се Огъста. — Ама че наглост!

Говореше високомерно, но в действителност се бе притеснила.

— Знам какво ще ми каже — продължи Джоузеф. — Когато сложихме начало на съвместното си предприятие с „Мадлър и Бел“, имахме негласно споразумение в Лондон бизнесът да се ръководи от Хю. А сега Хю напусна, както знаеш.