Кен Фолет - Опасно богатство

— Моля ви, може ли да поговоря с вас за нещо лично?

— Разбира се, за какво става дума?

— Надявам се да не се обидите, но наистина няма с кого да говоря на тази тема.

Вероятно ставаше дума за сексуален проблем. Не за първи път момиче от добро семейство идваше при Мейзи за съвет по въпрос, който не можеше да обсъжда с майка си. Може би бяха чували слухове за бурното й минало или пък просто им се струваше достатъчно отзивчива, за да ги изслуша.

— Трудно се обиждам — отвърна Мейзи. — За какво искате да поговорим?

— Съпругът ми ме мрази — заяви младата жена и избухна в сълзи.

На Мейзи й дожаля за нея. Познаваше Едуард още от времето, когато той посещаваше „Аргайл Румс“. Тогава бе свиня, а без съмнение сега бе станал още по-лош. Мейзи би съчувствала на всяко момиче, имало нещастието да се омъжи за него.

— Разбирате ли — започна през сълзи да обяснява Емили, — родителите му държаха да сключи брак, обаче той не искаше. Затова те му предложиха финансово споразумение и партньорство в банката, така че той склони. А пък аз се съгласих, защото така искаха родителите ми, а той изглеждаше не по-лош от останалите. Освен това силно желаех да имам бебета. Само че той никога не ме е харесвал и сега, като си получи парите и стана партньор, не може да ме понася.

Мейзи въздъхна.

— Това може би ще прозвучи грубо и коравосърдечно, но ти си в същата ситуация като хиляди други жени.

Емили попи очите си с носна кърпичка и направи усилие да спре сълзите си.

— Знам и не желая да смятате, че се самосъжалявам. Трябва да извлека най-доброто от ситуацията. А съм сигурна, че щях да се справя, ако си имах бебенце. Това е всичко, което някога съм искала.

„Децата са утехата на повечето нещастни съпруги“, помисли си Мейзи.

— Съществува ли причина, поради която не можеш да имаш бебета?

Емили се въртеше неспокойно на кушетката. Още малко и щеше да започне да се гърчи от срам. Но на детинското й личице бе изписана решителност.

— Женена съм от два месеца, но нищо не се е случило.

— Още е съвсем рано…

— Не, нямах предвид, че съм очаквала вече да съм бременна.

Мейзи знаеше, че на момичета като нея им е трудно да говорят конкретно, затова реши да я насочва с въпроси.

— Идва ли той в леглото ти?

— В началото го правеше, но вече не.

— А когато го е правил… какво не е било наред?

— Проблемът е, че не съм сигурна какво всъщност трябва да се случи.

Мейзи въздъхна. Защо майките позволяваха на дъщерите си да се оженят, без поне малко да ги просветят? После си спомни, че бащата на Емили е методистки свещеник. Това със сигурност само влошаваше нещата.

— Ами, трябва да се случи следното — започна тя. — Съпругът ти те целува и те докосва, членът му става дълъг и твърд, после той го пъха в твоята дупка. На повечето момичета им харесва.

Емили пламна цялата.

— Той наистина ме целуваше и докосваше, но нищо повече.

— Членът му втвърди ли се?

— Беше тъмно.

— Ти пипна ли го?

— Веднъж ме накара да го потъркам.

— И какъв беше? Твърд като свещ, или мек и отпуснат като дъждовен червей? Или нещо по средата, като наденичка, преди да я опечеш?

— Отпуснат.

— А като го потърка, втвърди ли се?

— Не. Тогава мъжът ми много се ядоса и ме удари. Каза ми, че не ставам за нищо. Аз ли съм виновна, госпожо Грийнборн?

— Не, вината не е твоя, макар че повечето мъже обвиняват жените. Това е често срещан проблем, нарича се импотентност.

— Каква е причината?

— Има много и най-различни причини.

— Значи ли това, че няма да имам бебе?

— Не и преди да накараш членът му да се втвърди.

Емили сякаш всеки миг щеше пак да се разплаче.

— Много искам бебенце! Толкова съм самотна и нещастна, но ако си имах бебче, щях да се примиря с всичко друго.

Мейзи се зачуди какъв ли е проблемът на Едуард. Някога определено не бе импотентен. А дали тя можеше да помогне някак на Емили? Вероятно би могла да научи дали Едуард винаги има проблеми, или е импотентен само с жена си. Ейприл Тилзли със сигурност знаеше. Последният път, когато говори с нея разбра, че Едуард все още е редовен клиент в публичния дом „При Нели“. Вярно, че бе разговаряла с нея доста отдавна, преди години — никак не бе лесно за една дама от висшето общество да другарува с най-известната лондонска мадам.

— Познавам една жена, която е близка с Едуард — спомена предпазливо. — Възможно е тя да хвърли светлина върху въпроса.

Емили преглътна с усилие.

— Искате да кажете, че си има любовница ли? Моля ви, кажете ми — трябва да знам фактите.