Кен Фолет - Опасно богатство

— Но ти не си искал да напуска!

— Не, обаче можех да го задържа, като му предложа партньорски пост.

Огъста осъзна, че има опасност решителността на Джоузеф да отслабне. Тази мисъл сериозно я уплаши. Трябваше по някакъв начин да му възвърне твърдостта.

— Сигурна съм, че няма да позволиш на външни хора да решават кой ще бъде и кой няма да бъде партньор в банка „Пиластър“.

— Наистина няма.

На Огъста й хрумна нещо друго.

— Господин Мадлър може ли да преустанови съвместното предприятие?

— Би могъл да го направи, макар че засега не е заплашвал с такова нещо.

— За много ли пари става въпрос?

— Досега — да. Само че когато Хю започне работа в „Грийнборн“, вероятно ще отмъкне повечето сделки.

— В такъв случай мнението на господин Мадлър няма голямо значение.

— Може би. Обаче все пак трябва да му кажа нещо. Дошъл е чак от Ню Йорк, за да разговаряме по този въпрос и със сигурност има възражения.

— Кажи му, че Хю се е оженил за едно непоносимо същество. Няма как да не разбере това.

— Естествено. — Джоузеф се изправи. — Довиждане, скъпа.

Огъста също стана и целуна съпруга си по устните.

— Не позволявай да те тормозят и да ти се налагат, Джоузеф — каза му.

Той изправи рамене, сви устни в тънка линия и отсече:

— Няма.

След като той излезе, Огъста остана известно време на масата. Отпиваше от кафето си и се чудеше колко сериозна е заплахата. Опитала се бе да затвърди решителността на Джоузеф, но влиянието й все пак не бе безгранично. Трябваше да следи наистина отблизо тази ситуация.

Беше се изненадала при новината, че оттеглянето на Хю ще причини големи загуби на банката. Досега не й бе хрумвало, че като издейства повишението на Едуард и отстрани Хю, тя самата губи пари. За момент се зачуди дали не застрашава банката, която бе в основата на всичките й надежди и планове. Това обаче бе нелепо! Банка „Пиластър“ бе невероятно богата: нищо, сторено от Огъста, не би могло да я застраши.

Докато довършваше закуската си, влезе Хастед и я уведоми, че е дошъл господин Фортескю. Тя моментално изхвърли Сидни Мадлър от ума си. Това бе много по-важно. Сърцето й ускори ход.

Майкъл Фортескю бе личният й политик. Той бе спечелил извънредните избори за Дийкънридж с финансовата помощ на Джоузеф. В момента бе член на Парламента — и й бе задължен. А пък тя много ясно му бе показала как може да изплати този дълг: като й помогне да набави благородническа титла на Джоузеф. Извънредните избори бяха стрували пет хиляди лири, а с толкова човек можеше да купи великолепна къща в Лондон. Това обаче бе ниска цена за титла. Обичайното време за посещения бе следобед и когато някой идваше сутрин, това обикновено означаваше, че има спешна работа. Сигурна бе, че Фортескю не би я потърсил толкова рано, освен ако нямаше някакви новини за титлата. Сърцето й биеше много бързо.

— Отведи господин Фортескю в наблюдателницата — нареди тя на прислужника. — Ей сега ще отида при него.

Остана на масата още няколко минути, като се опитваше да се успокои.

До този момент кампанията й протичаше по план. Арнолд Хобс бе публикувал серия статии в списанието си „Форумът“, в който призоваваше за раздаване на благороднически титли на търговците. Лейди Морт бе говорила с кралицата по тази тема и бе похвалила Джоузеф; после бе казала на Огъста, че Нейно Височество била силно впечатлена. А пък Фортескю бе споменал на министър-председателя Дизраели, че общественото мнение е много благосклонно към идеята. Може би вече бе настъпил моментът да бере плодовете от всичките си усилия.

Напрежението бе толкова силно, че едва успяваше да го понесе. Докато се изкачваше бързо по стълбите, дори леко се задъха, а в ума й отекваха изразите, които се надяваше съвсем скоро да чуе: лейди Уайтхейвън… граф и графиня Уайтхейвън… разбира се, милейди… както желаете, Ваше Благородие…

„Наблюдателницата“ бе една много интересна стая. Намираше се над предното фоайе и до нея се стигаше през вход, разположен по средата на стълбището. Имаше еркерен прозорец, надвесен над улицата, но не на него дължеше името си. По-необичайното бе един вътрешен прозорец, който гледаше към главното фоайе. Хората дори не подозираха, че ги наблюдават и през годините Огъста бе станала свидетел на немалко странни гледки от това удобно място. Помещението бе малко и уютно, обзаведено във всекидневен, непринуден стил. Имаше нисък таван и камина. Огъста често посрещаше сутрешните си гости тук.