Кен Фолет - Опасно богатство

Фортескю изглеждаше леко напрегнат. Огъста се настани до него на стола до прозореца и му отправи топла насърчителна усмивка.

— Точно се видях с министър-председателя — започна той.

Огъста едва успяваше да говори:

— Обсъждахте ли благородническите титли?

— Точно така. Успях да го убедя, че е време банкерските среди да получат свои представители в Горната камара, така че той реши да даде титла на някой банкер от Сити.

— Прекрасно! — възкликна Огъста.

Само че Фортескю като че ли се чувстваше неловко, не приличаше на човек, който носи благоприятни вести.

— В такъв случай, защо сте се навъсили така? — попита тя с неприятно предчувствие.

— Има и лоши новини — отвърна Фортескю и изведнъж сякаш леко се уплаши.

— Какви?

— Страхувам се, че иска да даде титлата на Бен Грийнборн.

— Не! — Огъста имаше чувството, че са я ударили. — Как така?!

Фортескю мина в отбрана:

— Предполагам, че може да раздава титли на когото си поиска. В крайна сметка, той е премиерът!

— Аз обаче не си направих целия този труд, за да се облагодетелства Бен Грийнборн!

— Съгласен съм, че в ситуацията има известна доза ирония — вяло отбеляза той. — Аз обаче сторих всичко по силите си.

— Я не се дръжте така самодоволно! — избухна тя. — Не и ако искате помощта ми за бъдещите избори!

В очите му проблесна недоволство, сякаш се канеше да се разбунтува. За миг Огъста си помисли, че го е изпуснала, че ще й заяви, че вече е изплатил дълга си и повече няма нужда от нея; после обаче той сведе поглед и каза:

— Уверявам ви, че съм смаян и покрусен от тази новина…

— Замълчете, нека си помисля — прекъсна го рязко тя и започна да крачи напред-назад из малкото помещение. — Трябва да намерим начин да променим решението на министър-председателя… Да го превърнем в скандал. Каква е слабостта на Бен Грийнборн? Синът му е женен за никаквица, израсла на улицата, това обаче не е достатъчно…

Хрумна й, че ако Грийнборн получи титла, тя ще бъде наследена от сина му Соли. Следователно Мейзи щеше да стане графиня. От тази мисъл направо й се повдигаше.

— Какви са политическите убеждения на Грийнборн?

— Не се знае.

Тя погледна младия мъж и забеляза, че се е намусил. Беше му говорила твърде рязко. Седна до него и взе едната от големите му длани в своите ръце.

— Политическите ви инстинкти са забележителни. Всъщност именно те ме накараха да ви забележа в началото. Кажете ми своето предположение.

Фортескю веднага омекна, както впрочем винаги ставаше с мъжете, с които си направеше труда да се държи мило.

— Ако го запитат настоятелно, вероятно ще отвърне, че е либерал. Повечето делови хора са либерали, както и повечето евреи. Тъй като обаче никога не е изразявал публично каквото и да било мнение, няма да е лесно да го превърнем във враг на правителството на консерваторите…

— Той е евреин — прекъсна го Огъста. — Това е ключът.

Фортескю като че ли изпитваше съмнения.

— Министър-председателят също е евреин по рождение, а сега го направиха лорд Бийкънсфийлд.

— Знам, но практикува християнската религия. Освен това…

Фортескю повдигна въпросително вежда.

— И аз имам инстинкти — обясни Огъста. — А в момента те ми подсказват, че религията на Бен Грийнборн — фактът, че е евреин — е ключът към всичко.

— Ако мога да помогна с нещо…

— Бяхте чудесен. В момента няма нищо друго. Но когато министър-председателят започне да се съмнява доколко е подходящ Бен Грийнборн, просто му напомнете, че у Джоузеф Пиластър ще открие една напълно безопасна алтернатива.

— Можете да разчитате на мен, госпожо Пиластър.

Лейди Морт живееше в къща на „Кързън стрийт“, която съпругът й не можеше да си позволи. Лакей в ливрея и с напудрена перука на главата отвори вратата пред Огъста. След това я въведоха в „сутрешния“ салон 24 24 Сутрешен салон — помещение, обикновено разположено в източната част на къщата, което се използва преди обяд. — Б.пр. , който бе пълен със скъпи дрънкулки от магазините по „Бонд стрийт“: златни свещници, сребърни рамки за снимки, порцеланови фигурки, кристални вази и една изящна старовремска мастилница, инкрустирана със скъпоценни камъни, която вероятно струваше колкото млад състезателен кон. Огъста презираше Хариет Морт за слабостта й да харчи пари, с които не разполага; същевременно обаче тези знаци й вдъхнаха увереност, че дамата пръска пари с обичайната си разточителност.

Докато чакаше, започна да крачи напред-назад из стаята. Всеки път, когато се сещаше за възможността Бен Грийнборн да получи титлата вместо Джоузеф, я обхващаше паника. Не смяташе, че ще успее повторно да проведе подобна кампания. А пък буквално потръпваше от отвращение при мисълта, че в резултат на нейните, на Огъста, усилия, титлата „графиня“ накрая би могла да отиде при онази уличница Мейзи Грийнборн…