Кен Фолет - Опасно богатство

Привлекателната сила на брака — фактът, че бе нещо ново и непознато — вече започваше да се изчерпва. Мики се бе опитал (и се бе провалил) да шокира или отврати неопитната си в сексуално отношение съпруга. Тя обаче проявяваше неизменен ентусиазъм, независимо каква перверзия й предлагаше, а пък това го изнервяше. Рейчъл бе решила, че каквото и да поиска съпругът й, за нея не представлява проблем. А след като веднъж вземеше решение, тя оставаше непоклатима. Мики никога не бе срещал жена с подобна непреклонна и последователна логика.

В леглото тя изпълняваше всичко, което пожелаеше Мики; същевременно вярваше, че извън спалнята жената не бива да е робиня на мъжа си и бе еднакво неотстъпчива по отношение и на двете правила. Съответно непрекъснато се караха на най-различни теми, засягащи семейството. Понякога Мики подменяше ситуациите. Насред някоя разгорещена кавга на тема слугите или пари, той казваше: „Вдигни си полите и легни на пода“ — и свадата приключваше със страстна прегръдка. Това обаче също се бе променило и тази тактика невинаги се увенчаваше с успех. От време на време Рейчъл подновяваше спора, веднага щом се смъкнеше от нея.

Напоследък Мики и Едуард прекарваха все повече време в старите си свърталища. Тази вечер в публичния дом на Нели бе обявена „Нощ на маските“. Това бе едно от нововъведенията на Ейприл: всички жени щяха да носят маски. Ейприл твърдеше, че през тези „нощи на маските“, в бордея идват сексуално незадоволени дами от висшето общество, които се маскират и се смесват с момичетата й. Със сигурност част от жените не бяха обикновени проститутки. Мики обаче подозираше, че всъщност са изпаднали във финансово затруднение представителки на средната класа, а не отегчени аристократки, търсещи приключения и извратени удоволствия. Но каквато и да бе истината, „нощите на маските“ винаги бяха интересно изживяване.

Той се среса и напълни табакерата си с пури, после слезе на долния етаж. За своя изненада, във фоайето завари Рейчъл. Тя бе препречила пътя към външната врата. Ръцете й бяха скръстени на гърдите, а на лицето й бе изписано решително изражение. Мики се подготви за поредната караница.

— Единайсет часа вечерта е — започна тя. — Къде отиваш?

— По дяволите — отвърна той. — Разкарай се от пътя ми!

След тези думи взе шапката и бастуна си.

— В публичния дом „При Нели“ ли отиваш?

Той се сепна. Не знаеше какво да каже.

— Явно съм права — продължи Рейчъл.

— С кого си говорила? — попита я.

Тя се поколеба за миг, след което обясни:

— С Емили Пиластър. Тя ми каза, че двамата с Едуард редовно ходите там.

— Не би трябвало да слушаш женските клюки.

Рейчъл пребледня. Явно бе уплашена. Това бе необичайно за нея. Може би тази кавга щеше да бъде различна.

— Трябва да спреш с посещенията си там — заяви тя.

— Вече ти казах, не се опитвай да нареждаш на господаря си!

— Това не е заповед, а ултиматум.

— Не ставай глупава. Махни се от пътя ми.

— Ако не обещаеш повече да не ходиш там, ще те напусна. Ще си тръгна от тази къща още днес и повече няма да се върна.

Мики разбра, че тя наистина има намерение да го направи. Затова изглеждаше така уплашена. Дори си бе обула обувките.

— Няма да си тръгнеш — отсече. — Просто ще те заключа в стаята ти.

— Трудно ще го сториш. Събрах ключовете от всички стаи и ги изхвърлих. Нито едно помещение в тази къща не може да се заключи.

Умен ход от нейна страна. Очертаваше се един от интересните им сблъсъци. Усмихна й се и нареди:

— Свали си кюлотите.

— Така няма да постигнеш нищо, Мики. Не и тази вечер — каза тя. — Преди си мислех, че това означава, че ме обичаш. Само че вече се осъзнах. За теб сексът е само начин да контролираш хората. Съмнявам се, че изобщо изпитваш удоволствие от него.

Той се протегна и сграбчи гърдата й. Усети тежестта и топлината й дори под катовете дрехи. Вгледа се в лицето на Рейчъл, но изражението й не се промени. Наистина нямаше да се поддаде на страстта. Той стисна по-силно, така че да я заболи, после я пусна.

— Какъв ти е проблемът? — запита с искрено любопитство.

— Мъжете хващат какви ли не заразни болести в публичните домове.

— Момичетата в „При Нели“ са много чисти…

— Моля те, Мики — не се прави на глупав!

Права беше. „Чиста“ проститутка просто не съществуваше. В действителност той имаше късмет: за многото години, през които посещаваше бордеите, само веднъж бе пипнал сифилис, при това в съвсем лека форма.