Кен Фолет - Опасно богатство

Едуард обърна жената по гръб. Тя почти се изтърколи от леглото, но Едуард я сграбчи за глезените и я придърпа обратно по средата на матрака, при което качулката леко се надигна.

— Мили боже! — възкликна Едуард.

— Какъв е проблемът? — запита Мики, без действително да изпитва особен интерес.

Едуард бе коленичил между бедрата на момичето. Придържаше члена си с ръка и се взираше в лицето й, което отчасти се бе разкрило. Мики си каза, че вероятно е тяхна позната. Запленен гледаше опитите й да придърпа обратно плата до брадичката си. Едуард й попречи, след което направо смъкна качулката.

Тогава Мики видя големите сини очи и детинското лице на съпругата на Едуард, Емили.

— Никога дори не съм и чувал за подобно нещо! — заяви той и започна да се смее.

Едуард изрева ядосано.

— Мръсница такава! — изкрещя тоя. — Направи го, за да ме посрамиш!

— Не, Едуард, не! — проплака тя. — За да ти помогна… да ни помогна!

— Сега всички знаят! — продължи да вика той, след което я удари с юмрук по лицето.

Емили изпищя и започна да се бори, а той я удари още веднъж.

Мики се разсмя още по-гръмогласно. Това бе най-смешното нещо, на което бе ставал свидетел през живота си: мъж, който отива в бардак и попада там на собствената си съпруга!

Ейприл, която явно бе чула крясъците, влетя в стаята.

— Остави я на мира! — викна му тя и се опита да го издърпа.

Той обаче я избута настрани.

— Мога да налагам собствената си съпруга, ако пожелая! — изръмжа.

— Ах, ти, глупак такъв! Тя просто иска бебе!

— Вместо това ще получи юмрук!

Сборичкаха се, което продължи още известно време. Едуард отново цапардоса жена си, после Ейприл го удари по ухото. Той изкрещя от изненада и болка, при което Мики буквално се заля в истеричен смях.

Най-накрая Ейприл успя да издърпа Едуард от съпругата му.

Емили се надигна от леглото. За всеобщо изумление, вместо веднага да хукне навън, се обърна към съпруга си.

— Моля те, Едуард, не се отказвай. Ще направя всичко, което поискаш, абсолютно всичко!

Той отново се хвърли към нея. Ейприл го сграбчи за краката и го препъна. Едуард падна на колене, а Ейприл нареди:

— Изчезвай, Емили, преди да те е убил!

Емили се втурна навън, разплакана.

Едуард не спираше да беснее.

— Никога повече няма да стъпя в тоя сифилистичен бордей! — викна той, като размахваше пръст към Ейприл.

Мики се стовари на дивана и се хвана за корема, изпаднал в пристъп на неудържим кикот. Имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне от смях.

Балът на Мейзи Грийнборн в средата на лятото се считаше за гвоздея на лондонския сезон. На него винаги свиреше най-добрият оркестър, сервираше се най-хубавата храна, украсата бе невероятно пищна и оригинална, а шампанското се лееше като река. Но основната причина всички да искат да присъстват бе фактът, че уелският принц винаги ходеше на него.

Тази година Мейзи реши да се възползва от случая, за да представи „новата“ Нора Пиластър.

Стратегията й криеше много рискове — ако нещо се объркаше, не само Нора, но и Мейзи щеше да преживее публично унижение. Ако обаче преминеше по план, никой повече нямаше да посмее да гледа Нора отвисоко или да я пренебрегва.

Преди бала Мейзи организира скромна вечеря за двайсет и четирима души. Принцът не успя да дойде за това мероприятие, но Хю и Нора присъстваха. Нора изглеждаше очарователно в небесносинята си рокля от полупрозрачна тафта, покрита с миниатюрни сатенени панделки. Моделът разкриваше раменете и великолепно подчертаваше розовата кожа и пищната фигура на младата жена.

Останалите гости се изненадаха, когато я завариха на масата, но приеха, че Мейзи знае какво прави. Тя пък се надяваше да не грешат. Наясно бе как работи умът на принца и бе почти сигурна, че може да предугади реакциите му. От време на време обаче той поднасяше изненади и се отвръщаше от приятелите си, особено ако усетеше, че го използват. Ако и сега се случеше подобно нещо, Мейзи щеше да се окаже в същата ситуация като Нора — цялото лондонско общество щеше да я отхвърли. Удивляваше я мисълта какъв риск бе поела заради Нора. Само дето всъщност не го правеше за нея, а за Хю.

В момента Хю довършваше работата си за банка „Пиластър“, след като бе подал предизвестието си за напускане преди два месеца. Соли нямаше търпение Хю да постъпи в „Грийнборн“, но партньорите Пиластър настояваха да остане до края на тримесечния период. Без съмнение искаха да отложат възможно най-дълго деня, в който Хю щеше да се премести при конкурентите им.