Кен Фолет - Опасно богатство

— Очарователна — заяви ентусиазирано. — Наистина очарователна!

Хю наблюдаваше с удивление и задоволство, докато съпругата му весело разговаряше с уелския принц.

До вчера тя бе отхвърлена от обществото, живото доказателство, че от всяка пръчка свирка не става. Заради нея банката бе изгубила важен договор, а кариерата на Хю бе стигнала задънена улица. В момента обаче всяка жена в стаята й завиждаше: дрехите й бяха съвършени, маниерите й — пленителни… и флиртуваше с наследника на трона. А пък преобразяването й бе дело на Мейзи.

Хю хвърли поглед към леля си Огъста, която бе застанала наблизо заедно с чичо му Джоузеф. Огъста се взираше в Нора и принца. Стараеше се да не показва интерес, но Хю усещаше колко е ужасена. Той си помисли, че сигурно е изпълнена с жлъч. Мейзи, момичето от работническата класа, с което така се бе подиграла преди шест години, сега имаше много по-силно влияние от нея.

Сидни Мадлър улучи точния момент за намесата си. Той се приближи към Джоузеф и попита:

— За тази ли жена каза, че е абсолютно неподходяща за съпруга на банкер?

Преди обаче Джоузеф да отговори, Огъста подхвърли с измамно мек тон:

— Заради нея банката изгуби много важен договор.

Хю обаче също се намеси.

— В действителност, това не се случи. Въпросният заем все още е в сила.

Огъста се обърна към Джоузеф.

— Нима граф Де Тьокьоли не е взел мерки?

— Изглежда доста бързо е превъзмогнал нараненото си честолюбие — отбеляза Джоузеф.

Огъста бе принудена да се престори, че изпитва задоволство.

— Какъв късмет! — каза тя, но неискреността й бе очевидна.

— Необходимостта от средства обикновено натежава повече на везните от социалните предразсъдъци.

— Да — съгласи се Джоузеф. — Така е, наистина. Струва ми се, че може би прибързах с отказа си да направя Хю партньор.

Огъста го прекъсна с напоен с отровна сладост глас:

— Джоузеф, какво говориш?

— Това е бизнес, скъпа — мъжки приказки — отсече твърдо той. — Няма нужда да се включваш в него. — После се обърна към Хю. — Определено не искаме да работиш за Грийнборн.

Хю нямаше представа какво да отвърне. Знаеше, че Сидни Мадлър рязко е изказал неодобрението си, задето Хю не е станал партньор, а пък чичо Самюъл го бе подкрепил… Но за чичо Джоузеф бе нещо нечувано да признае, че е допуснал грешка. „И все пак“, помисли с нарастващо въодушевление, „защо иначе ще повдига въпроса?“.

— Знаеш причината да отида в „Грийнборн“ — каза накрая.

— Там никога няма да станеш партньор — заяви Джоузеф. — Трябва да си евреин, за да те направят партньор.

— Напълно съм наясно с този факт.

— В такъв случай няма ли да е по-добре да работиш за семейството си?

Хю имаше чувството, че е бил предаден. В крайна сметка се оказа, че Джоузеф иска само да го убеди да остане в банката като обикновен служител.

— Не, няма да е по-добре да работя за семейството — възмутено отвърна той.

Чичо му се сепна от силата на проявените чувства.

Хю продължи:

— Честно казано, предпочитам да работя за Грийнборн, където няма да ме въвличат в семейните интриги — при тези думи стрелна предизвикателно с очи Огъста, — и където отговорностите и възнаграждението ми ще зависят единствено от способностите ми като банкер.

Огъста попита възмутено:

— Предпочиташ някакви си евреи пред собственото си семейство?

— Не се меси — рязко нареди Джоузеф. — Знаеш защо ти казвам всичко това, Хю. Господин Мадлър смята, че сме го подвели, а и партньорите са разтревожени, че ще ни вземеш бизнеса със Северна Америка.

Хю се постара да се успокои и да прояви твърдост. Време бе за сериозен натиск, ако искаше да наложи условията си.

— Няма да се върна при вас, ако ми удвоите заплатата — заяви той, изгаряйки всички мостове зад себе си. — Само едно нещо може да ме накара да размисля. Партньорско място.

Джоузеф въздъхна.

— Ти си истински дявол, когато се стигне до водене на преговори.

— Такъв трябва да бъде всеки добър банкер — вметна Мадлър.

— Добре — най-накрая прие Джоузеф. — Предлагам ти да станеш партньор.

Хю изпита слабост. „Отстъпиха!“, помисли си. „Предадоха се. Аз спечелих!“ Трудно му бе да повярва, че това наистина се случва.

Погледна Огъста, чието лице бе застинало в безизразна маска. Очевидно полагаше огромни усилия, за да не каже нищо. Знаеше, че е изгубила.

— В такъв случай… — промълви той бавно, като се наслаждаваше на мига. Спря за миг и си пое дълбоко дъх. — В такъв случай приемам.