Кен Фолет - Опасно богатство

Вече се чувстваше по-добре и седна да прочете статията.

На сутринта след бала Хю се събуди, обзет от усещане за триумф. Съпругата му бе приета във висшето общество, а той самият щеше да стане партньор в банка „Пиластър“. Партньорството му даваше възможност да печели не просто хиляди лири, а — в течение на годините — стотици хиляди. Някой ден щеше да бъде истински богат.

Соли щеше да се разочарова, че Хю няма да работи за него. Но пък Соли бе сговорчив и бързо му минаваше. Той щеше да разбере.

Хю си облече халата. От шкафчето до бюрото си извади увита като подарък кутия за бижута и я пъхна в джоба си. После отиде в спалнята на съпругата си.

Стаята на Нора бе просторна, но винаги изглеждаше претъпкана и твърде тясна. Прозорците, огледалата и леглото бяха обгърнати от копринени драперии на релефни фигури; подът бе покрит с килими, дебели няколко сантиметра; креслата бяха отрупани с бродирани възглавнички; а на всяка лавица и върху всеки шкаф бяха наредени снимки в рамки, порцеланови фигурки, миниатюрни кутийки и купища други дреболии. Преобладаваха розовото и синьото, любимите й цветове; но всъщност и останалите бяха представени някъде — било в тапетите, чаршафите и завивката, пердетата или тапицерията на столовете.

Нора седеше в леглото си, заобиколена от дантелени възглавнички, и пиеше чай. Хю се отпусна на ръба на леглото и каза:

— Снощи беше просто чудесна.

— Показах им на всички! — заяви тя, очевидно доволна от себе си. — Танцувах с уелския принц!

— Той не спря да зяпа гърдите ти — отбеляза Хю, после се протегна и сам ги погали през копринената й, закопчана догоре нощница.

Нора раздразнено отблъсна ръката му.

— Хю! Не сега!

Той се засегна.

— И защо не?

— Това е вече втори път тази седмица!

— В началото след сватбата го правехме непрекъснато.

— Именно — в началото след сватбата. Момичетата не искат да го правят всеки ден до края на живота си.

Хю се намръщи. Той щеше да е истински щастлив, ако можеше да го прави всеки ден до края на живота си — не беше ли именно това целта на брака? Може би причината бе в него, защото бе прекалено енергичен?

— Тогава колко често смяташ, че трябва да го правим? — попита несигурно.

Тя изглеждаше доволна от въпроса му, сякаш бе чакала сгоден случай да го уточнят.

— Не повече от веднъж седмично — отговори твърдо.

— Така ли?

Изведнъж цялото му въодушевление изчезна. Почувства се много потиснат. Една седмица изглеждаше ужасно дълго време. Погали бедрото й през чаршафите.

— Може би все пак малко по-често…

— Не! — сряза го тя и отдръпна крака си.

Хю много се разстрои. Някога на съпругата му й харесваше да прави любов. Двамата се бяха наслаждавали заедно на любенето. Как се бе превърнало в съпружеско задължение, което тя изпълняваше заради Хю? Дали никога не й бе харесвало и само се бе преструвала? Идеята бе ужасно депресираща.

Вече не му се искаше да й дава подаръка, но го беше купил и не желаеше да го връща в магазина.

— Както и да е… Взех ти това като спомен за великолепното ти представяне на бала на Мейзи Грийнборн — каза и й подаде кутията. В гласа му се долавяше тъга.

Поведението й мигновено се промени.

— О, Хю, знаеш колко обичам подаръци! — възкликна.

Разкъса опаковката и панделката и отвори кутията. Вътре лежеше медальон под формата на букет от сапфирени и рубинени цветя със златни стъбла. Украшението бе закачено на фина златна верижка.

— Прекрасно е! — добави тя.

— Тогава си го сложи.

Нора нахлузи верижката на врата си. Медальонът не разкриваше пълната си прелест, защото падаше върху плата на нощницата.

— Ще изглежда по-добре, ако го носиш с вечерна рокля с дълбоко деколте — отбеляза Хю.

Нора го погледна кокетно и започна да разкопчава копченцата на врата си. Хю наблюдаваше алчно как излага все по-голяма част от гърдите си на показ. Украшението увисна между тях като капка роса върху розова пъпка. Нора се усмихна на Хю и продължи да разкопчава нощницата си, а после разтвори предницата й и му показа гръдта си.

— Искаш ли да ги целунеш? — попита.

Той вече не знаеше какво да мисли. Играеше ли си с него или пък искаше да правят любов? Приведе се и целуна гърдите й, между които се гушеше медальонът. Пое едното й зърно в уста и нежно го засмука.

— Ела в леглото — подкани го тя.

— Но нали каза, че…

— Ами… Една жена трябва да покаже на мъжа си, че изпитва благодарност, нали?