Кен Фолет - Опасно богатство

— При родителите си ли ще отидеш?

— В Манчестър ли? О, не мисля, че мога да се върна толкова назад. Ще остана в Лондон. Рейчъл Бодуин се кани да отвори болница за неомъжени майки. Може би ще работя с нея.

— Доста шум се вдигна по повод болницата на Рейчъл. Хората смятат, че е възмутително.

— В такъв случай напълно ще ми подхожда!

Хю все още бе ядосан и обезпокоен от лошия начин, по който Бен Грийнборн се отнасяше със снаха си. Реши, че трябва да поговори с него и да се опита да промени решението му. Нямаше обаче да споменава на Мейзи за намеренията си. Не искаше да й дава напразни надежди и после да я разочарова.

— Недей да взимаш необмислени решения, става ли? — помоли я.

— Какви например?

— Ами, недей да се изнасяш от къщата. Грийнборн може да се опита да ти вземе мебелите.

— Добре, няма.

— Освен това ти трябва собствен адвокат, който да представлява интересите ти.

Тя поклати глава в несъгласие.

— Вече не принадлежа към класата, чиито представители викат адвокат, както привикват прислужник. Трябва да преценявам разходите си. Няма да се консултирам с адвокат, освен ако не съм сигурна, че ме мамят. А не смятам, че има опасност да се случи подобно нещо. Бен Грийнборн не е мошеник. Той просто е твърд — твърд като стомана и също толкова студен. Фактът, че подобен човек е баща на милия и добросърдечен Соли, е изумителен.

— Приемаш нещата много философски — отбеляза Хю. Възхищаваше се от куража й.

Мейзи само сви рамене.

— Имах невероятен живот, Хю. На единайсет години мизерствах и живеех в отчаяние, а на деветнайсет бях безсрамно богата и тънех в разкош. — Докосна пръстена си. — Този диамант вероятно струва повече, отколкото майка ми е виждала през живота си. Организирах най-пищните забави в Лондон; срещах се с всички, които имаха някакво значение във висшето общество; танцувах с принца на Уелс. Не съжалявам за нищо… освен за това, че ти се ожени за Нора.

— Много съм привързан към нея — неубедително каза той.

— Ядоса се, че не искам извънбрачна връзка с теб — жестоко отвърна Мейзи. — Отчаяно си търсеше някой, който да ти помогне да се облекчиш сексуално. А избра Нора, защото ти напомняше за мен. Само че тя не съм аз и сега си нещастен.

Хю трепна, сякаш го бе ударила. Думите й бяха болезнено близо до истината.

— Никога не си я харесвала — заяви той.

— Освен това можеш да добавиш, че ревнувам — и вероятно ще си прав. Но съм убедена, че Нора никога не те е обичала и се омъжи за теб заради парите ти. Обзалагам се, че след сватбата си разбрал това, нали?

Хю се сети за факта, че Нора отказва да прави любов повече от веднъж седмично и как се променят тонът и мнението й, когато й купува подаръци. Стана му много неприятно и извърна поглед.

— Никога не е разполагала със средства и добри условия за живот — каза. — Не е странно, че държи на материалните неща.

— Аз имах дори по-малко — отсече презрително Мейзи. — Ти самият си бил принуден да напуснеш училище, защото не са ти достигали пари. Няма извинение за липсата на истински ценности, Хю. На света има много бедни хора, които проумяват, че любовта и приятелството са по-важни от богатството.

Презрението й накара Хю да заеме отбранителна позиция.

— Не е толкова лоша, колкото я изкарваш.

— Това няма значение, защото ти не си щастлив.

Хю изпитваше объркване, така че се върна към онова, в чиято правота бе сигурен.

— Е, сега съм женен за нея и няма да я напусна — заяви. — Това е смисълът на брачните клетви.

Мейзи се усмихна през сълзи.

— Знаех си, че така ще кажеш.

Изведнъж в ума на Хю изникна образът на голата Мейзи — заоблените й, покрити с лунички гърди и снопчето червеникавозлатисти косми на слабините й; прииска му се да може да си вземе обратно високоморалните думи. Вместо това стана с намерението да си тръгне.

Мейзи също се изправи.

— Благодаря ти, че дойде, скъпи Хю — обърна се към него тя.

Той смяташе само да й стисне ръката, но после се наведе да я целуне по бузата — и изведнъж вече я целуваше по устните. Целувката бе нежна и мека. Продължи доста и почти успя да срине твърдото решение на Хю. В крайна сметка обаче той се откъсна и излезе от стаята, без да каже нищо повече.

Къщата на Бен Грийнборн също бе истински дворец, само на няколко метра по-нататък по „Пикадили“. Хю отиде направо там, след като се видя с Мейзи. Радваше се, че има някаква работа, нещо, което да откъсне мислите му от хаоса, царящ в сърцето му. Помоли да се види с възрастния мъж.